🍋Главна жаба

Аз Лимончик се наричам
и вълшебствата обичам. 
Може да съм малко кисел, 
 но пък имам ясна мисъл. 
Искам аз да съм полезен. 
Хайде в приказния свят да влезем. 

     Не бъди кисел... Ще ти разкажа приказка

Главна жаба

В малко блато край реката 
винаги царяла веселба. 
Зелени жаби там живели
и ден и нощ се смели. 
За всички имало мухи,
и хор направили дори. 
Понякога фалшиво пели,
и винаги били засмени. 
Но имало коварна жаба-
много алчна, неразбрана. 
Много искала да управлява, 
да има тя голяма слава. 
Първо правила се на добра. 
На всички обещала чудеса. 
Тя можела да промени нещата 
в блатото и в реката. 
Успяла всички да накара 
да я изберат за главна жаба. 
После тайно си намерила слуги
и обещала им безброй мухи. 
Започнала да вдига врява. 
Всеки искала да и се подчинява. 
Ако някой кряка не мълчи, 
прогонва ли го нейните слуги. 
Обичала да кряка всеки ден. 
По ноти пеела рефрен. 
Все по силно крякала и пяла, 
жабите тормозила, вилняла. 
Вече жабите в хор не пели
И слугите нейни онемели. 
Тя решила, че ще покори
в реката рибите дори. 
Тръгнала да скача в реката. 
Само, че я срещнала змията. 
Змията бързо жабата изяла, 

без да знае че е главна жаба. 

Автор:
Мадлена Борисова 

П. П.🍋 е нашият символ за творчество за малки и пораснали деца

Скандален

Скандална според мен е липсата на всякакви ценности у някой хора. А най - опасно е да ги вземаме за пример. 

Скандален

Кариеризъм и амбиции

тебе водят към упадък . 

А някой вземат те за сладък 

и за теб се заблуждават. 

Или нехаят,или не знаят... 

Хладен,аморален, безпардонен. 

От погледа ти кръвожаден, 

като актьор комерсиален, 

с монолог банален, 

и с маниер нахален 

си поредният брутален. 

Пример си скандален. 

За теб това е норма

и не прави впечатление, 

на никой без съмнение, 

че ти си толкова успешен, 

но с  подхода грешен. 

И нещо сбъркано навярно има. 

Сигурно, затова ще се затрием. 

Щом обществото ни приема, 

такива хора да ни определят. 

Решение

 Когато двама решът да бъдат заедно е прекрасно.  Има някаква магия в това (или е съдба) . 

Решение 

В самотна къщичка една
се криха двама от дъжда. 
Уж непознати са били, 
ала днес не са сами. 
Пиха топъл чай. 
Дъжда намокри ги едва
И в есенната пустота
решиха да се съберат, 
зимен студ да победят. 

Отново

Лятото дава път на есента. Има нещо много успокояващо в редуването на сезоните отново и отново... 

 Отново

И ето есен е отново. 
 Студа за себе си напомня. 
Малките листа от злато

сбогуват се с жарко лято. 
В килима пъстър аз намирам, 
с форми най - различни, 
листа и спомени епични, 
златни, като отминалото  лято. 

Портрет

Красивите истории са моя слабост. А когато те са и семейни ме вдъхновяват. 

Портрет 

На гости бях и там видях
над старата камина блед портрет, 
на който бяха трима. 
Достолепен мъж,
жена красива
и слабичко дете. 
Загледана а в тях, 

 изобщо не разбрах 

кога време мина. 

Но чух история красива. 

За тези трима и за миналото време. 

/Лято черидесет и второ/

На фронта оцелял едвам

и вкъщи се прибрал 

млад войник с хубав лик. 

Дете му се родило, а после внук, 

затуй и аз пиша тук. 

Този момък блед

е на дядо първи братовчед. 

И с неговият род

сега играеме белот. 

Приказки с хубав край

и в живота има знай. 

Май най - важните неща 

 неизбежно ни водят у дома. 

Черно и бяло

Рядко нещата са изцяло черни или бели, повечето пъти са  сиви. А аз никак не обичам сивото. 

Черно и бяло 

С черните очи ме гледаш. 

Тъмната душа си даваш. 

Скелет в гардероба криеш. 

Стоиш и нищичко не казваш. 

Черни мисли за мене имаш. 

В черно да се облека ме чакаш. 

В тъмни краски ме рисуваш 

пред твоите приятели. 

А аз съм бяла, светла. 

Светлината ме привлича. 

И твойте тъмни краски 

много не обичам. 

Ти студен и тъмен

Аз светла и невинна

В тъмното нагазил си

Към светлината не отивай

Сега аз зная- черното и бялото 

 поотделно са красиви, 

но щом се докоснат 

превръщат се в сиво. 

Мое лято

На мнозина лятото е любим сезон. И аз не правя изключение. ☀️

                   Мое лято 

 Ти мое лято си енигма, 
мистерия нова, благослов. 
До мен последно ти достигна
и каза :Ето ме. Дойдох.

Ти разказа за морето
и за на балкана красотата. 
Разтвори длан и ми даде 
изобилието на земята. 

Тръгваш вече? Стой. Почакай. 
Да се радвам още малко. 
Времето все не ми достига 
с тебе мое цветно лято. 

Август

Август е и ритъма е различен. 🏖️

Мирише на море, къпини и приключения. 

Август 

Аромата на къпини, 

златен плаж, море

и желание за живот

в свободното сърце. 

Август е интрига-

знойна и гореща. 

Силно тя трепти, 

на хоризонта 

ни посреща. 

През нощта живеем, 

а денем сме лежерни. 

Да празнуваме умеем 

лятното безвремие. 

🍋Зеленчукова градина

Аз Лимончик се наричам
И вълшебствата обичам
Може да съм малко кисел
Но пък имам ясна мисъл
Искам аз да съм полезен
Хайде в приказния свят да влезем

     Не бъди кисел... Ще ти разкажа приказка.

Зеленчукова градина 

 Имала е баба Гина

 зеленчукова градина - 

домати, моркови и зелки, 

 патладжани и пиперки. 

Но решила баба Гина

градината да украси. 

 Красива ще е таз година. 

Цветя носела в лехи. 

Зеленчуците разтяли. 

Първо нищо не разбра ли. 

Но цветята пораснали

и цветчета разцъфтяли. 

Цветята станали красиви, 

 а зеленчуците унили

и при цветните лехи 

долетели рой пчели.

В градината настанал смут. 

 Пръв обадил лукът. 

 Защо цветята тук растат? 

Плодове не ще дадат.

Зелките се разгневили

и гнева си споделили

 с пиперки и домати, 

 краставици и салати.

И започнал страшен спор

в зеленчуковия двор. 

Кому са нужни тез цветя? 

Те не стават за храна.

Спора разрешила

 пчеличка работлива,

 цветята защитила

 и на всички обяснила.

Нектар аз смуча от цветята

 и превръщам го в мед. 

 Всички радват се на красотата 

и берат ги за букет. 

Радвала се баба Гина

на красивата градина, 

 а пък нейният съсед 

имал много вкусен мед. 

Автор:

Мадлена Борисова 

П. П.🍋 е нашият символ за творчество за малки и пораснали деца

Идеал

Идеалът за общество смятам, че тепърва ще се формира. Старите норми не действат и е нужно нещо ново. 

Идеал 

Когато света се изчисти 

от цялата злоба и фалш 

на захабените листи

ще се роди нов идеал. 

Истината ше възкръсне .

Ще забравим алчността .

Справедливо ще се съди -

ето ти една мечта. 

С горчилка гледам тихо

как разпада се морала. 

Ала вярвам - нов, по хубав 

ще се роди накрая. 

🍋Ламята

Аз Лимончик се наричам
И вълшебствата обичам
Може да съм малко кисел
Но пък имам ясна мисъл
Искам аз да съм полезен
Хайде в приказния свят да влезем


     Не бъди кисел... Ще ти разкажа приказка.

Ламята

В едно далечно царство-
чак накрая на света,
се криела подземна пещера.
А в нея си живеела  сама
местната ламя.
Характерът не бил и лек.
но  не била все пак човек.
И като за ламя,
добре общувала с горната земя.
Тя никого не притеснява.
Със зеленчуци все се хранела.
Малцина чували мълвата,
че под тях живеела ламята.
Ала настъпили дни тежки.
 дъждове превзели
плодородни ниви и долини.
И както никой не се сещал за ламята,
така я набедили за бедата.
Решили да изпратят хора
с нея да се борят.
А не само да говорят.
И славни момци на път поели,
с ламята да се борят се заели.
И стигали до пещерата,
от страх побягвали
 щом видели ламята.
Малцина борели се смело,
но опърлени си тръгвали към село.
Останал само наш Илия-
най-малкият от трима сина.
Той смело се отправил към пещерата,
да се бори с ламята.
Влязал да види звяра,
ала бил слаб да я убие
и решил с хитрост да я надвие.
С нея да поприказва,
бдителността и да намали,
за да може да я победи.
Обвинил я момъкът клет
най - поред че тя виновна е
за тяхната беда.
Ламята го погледнала веднъж,
и му казала, че за този дъжд,
тя няма ни грам вина
и си стояла само в свойта пещера.
Селото само било виновно за това,
че всичко се покрило с вода.
Те реката  не почистили
  и за посевите не помислили.
 Тя пуснала  наш Илия,
 вкъщи да се прибира.
Като вкъщи се прибрал
споделил на свойте  другари
на ламята мъдрите заръки.
Изчистили реката и подир година,
напълнили хамбари от полята.
Оттогава  нашата ламя
е на почит сред горната земя.
А наш Илия ходи и на гости,
щом проблем се появи.
И на ламята дарове и пращат,
щом го разреши.


П. П.🍋 е нашият символ за творчество за малки и пораснали деца

Цвете 🌺

Приемаме красота за даденост, а тя е опция и има своята цена...


Цвете

На главната алея
в чудния ни град,
цвете разцъфтя
с прекрасен аромат.

Да го откъсне
всеки пожелава.
За него да се погрижи
на никого време не остава.

Цветето посърна,
вече не цъфти.
Тъгуват те за него,
но то се промени.

Старание иска красотата-
грижи, труд и време.
Бързо си отива,
щом не ги дадеме.

Билки

На Еньовден билките  са най- лековити.
Поздравявам именниците и всички празнуващи този прекрасен летен празник. 🌿

Билки

Билка лековита
днес ще събера,
окъпана в роса,
свежа от дъжда.

Мента ароматна,
смрадлика червена,
даже бял пелин-
нищо че горчи.

Билките са дарове
дадени от бога.
С тях да се лекуваме
 е подарък от природата.

Светулка

Топла лятна вечер и светулки.  Не е ли време за малко лятна романтика?

Светулка

В лятна вечер
търсех светлина.
Не в звездите,
а в  светулка
я намерих аз.

С топъл блясък
тя пътя ми показа.
Вълшебството  повика.
 Изгря и бялата луна,
за да покаже свойта красота.

Светлина и мрак.
Бродеща жена.
И ден бе в полунощ.
Светулки и луна какъв разкош.

Количество

Парите са просто средство  и не трябва да изместят основни човешки ценности.

Количество

Реклами и обяви
системно ме заливат.
Хайде пазарувай!
Всичко се продава
от мляко та до хора.

Стоката добре огледай.
С хладен ум пазари се.
Придобий я днес изгодно,
че утре  ще е  с етикет "Негодно".

Плащай и продавай смело.
Отдавна нищо друго не цени се.
"Човешкото" е просто стока.
Количеството само има смисъл.

Къдрици

Женската красота е сила. Тя може да бъде както съзидателна, така и разрушителна.

Къдрици.

Безкрайната спирала

от женска красота

край лицето и се вие.

И незнайни  мисли

в красивата главата 

тя изкустно крие.

Смело да докосват

нежните къдрици

 имали са  единици.

Като слънчеви лъчи

те изгарят и боли.

Златен водовъртеж.

Несломим копнеж.

В него ще се потопиш.

Като от слънцето

 ти ще изгориш.

Цифри

Като се замислиш всичко може да се уточни с цифри. Дори неща, като брой вдишвания, целувки, прегръдки. Но за мен истинската важно е какво чувстваме. 

Това трудно се измерва в цифри. 

Цифри

Хайде днес да помълчим.
Просто кратък, светъл миг.
Двамата да  изчислим
сърдечния си ритъм.

Нека си седим така-
само очите да говорят.
Да  задържим мига,
накъсващ ни дъха.

Може всичко с цифри
да отчетем прилежно.
Но струва ми се някак неизбежно,

те да ни разкрият твърде малко, 

за нашите моменти сладки.

Амбиция

Никога не сме напълно удовлетворени от постигнатото . Амбициите в разумни граници са полезни, но започнат ли да ни управляват имат унищожителна сила.


Амбиция

Всичко взе не даде много.
Ще ме следваш и до гроба.
В клетките ми ти си се впила
и много от тях унищожила.

Да знам, да мога, да умея.
А кога ли ще живея?
Вечно давам, все не стига.
Докога е цялата интрига.

Идеи, планове, проекти
не може да реализира всеки.
Нужна е амбиция голяма,
но тя много взема от теб накрая.

И днес теглейки чертата
ще си позволя съвет да ви отпратя.
Не се отдавайте на амбициите само.
Егото от щастието не е по- голямо.

Дъждовен ден

Навън вали и меланхолията те превзема. Това време е отлично за размисъл и поезия.

Наслади му се.🌧️🌧️🌧️

Дъждовен ден

Ден като вечност.

Навън е сякаш спряло.

Дъждът превзема

нашето съзнание.

Свят на пауза.

Някак меланхолично

текът капчуци 

и  пълзят минути.

Влагата се впива

чак до кости,

стига до ума ти

и го залива с мисли.

Тази кратка пауза

е отчайващо необходима,

за слънцето да се подготвим,

на чисти мисли да се стоплим.

Безразлично

Интересни  са мъжете, които са много красиви, но студени. Напомнят ми на евтин, но добре опакован подарък. На  тях посвещавам този стих.


Безразлично

Наркотичното влияние
на твоята персона
лошо повлиява
тяхната вселена

Упояваш с усмивка
силно се замайват
от абстиненция страдат
щом на края тръгнеш

Знаеш как им действаш
да се изчистят  не успяват
дават всичко свое
да те притежават

 Не станах част от тази армия
 съзряла твойта същност
Като камък си студен
под гореща външност

Истината проста зная
ти само себе си обичаш
твоето сърце е все студено
 и към всяка - безразлично

Неизменни

 В днешния свят приятелите са опора. Достатъчно е да знаеш, че някъде там има хора, с които  отношенията ви са неизменни.

Неизменни

Не се чуваме  със седмици.
Не се  виждаме с години.

И ето че се срещаме

не сме се променили.

Още разговорът лесен е.

Безконечно си върви.

И часовника препуска

усмивките брои.

И все не ни достига

време да се наговорим .

И обещаваме си
пак да го повторим.

Километри и време
няма да ни разделят.
Споделените моменти
живи ни държат.

Приятелите зная
 по това се познават,
когато във времето
неизменни си остават.

Летен спомен

Обичам времето прекарано на морето. Винаги си взимам мидички и някой приятен летен спомен.🌊


Летен спомен

Вятърът се закача
с лятната ми шапка.
Аз съм окрилена,
от свободата му пленена.
Улавям ъгли светли
да вплета в  косата слънце
и хващам си моменти
да топлят в мразовита зима.
И с морето си играя,
а то щедро ми се радва.
Вълните се докосват
до мойта жизнерадост.
В магиите не вярвам,
ала как да нарека
морската омая,
която ме обхвана.
Летен спомен
в душния следобед
морска лекота ми връща
и свежестта на бриза
леко ме прегръща.

Парчета

"Счупена стомна не се лепи". Ами ако използвам счупеното за нещо ново. Така се рециклират предмети, но също и животи...

Парчета

Остри парчета
покриват пода.
В тях съм умножена.
И няма сила,
която да ги върне
в цялост съвършена.
Аз като художник
красота намирам
и в тяхната угроза,
парчетата събирам.
От тях мозайка
 ще направя
и на нея ще се радвам.
Така и парчета
 от душата си съединявам
и тя е по- красива.

🍋 Магичната коса

Аз Лимончик се наричам
И вълшебствата обичам
Може да съм малко кисел
Но пък имам ясна мисъл
Искам аз да съм полезен
Хайде в приказния свят да влезем


     Не бъди кисел... Ще ти разкажа приказка.

Магичната коса

Живяла някога мома
Със златна и дълга  коса
Тънка като свила
Баща и владетел
На много земи
Искал  момък
Да го наследи
Ала тя била една
такава своенравна
Поставила условие
За бъдещия жених
Да оплете въже
Със своите ръце
От отрязаните и коси
И то да издържи
Люлка златна
И нея самата
Да се люлее и да пее
Много момци решили
Късмета да опитат
От тънката коса
Въжета да оплитат
Отказали се много
Но в светъл ден
 появил се млад офицер
От конната девизия
Той въжета вплел с косата
люлка вързал до водата
И невестата получил
И пребогата зестра
Не знаел само
за вълшебството в косата
На своята жена
Победа след победа
На фронта се доказал
Малко от косата
В джоба пазел
Наший офицер
е вече генерал
И има дъщеря
С тъничка коса
Тя жених си търси
Да умее въжета да плете
Със своите ръце
От отрязаните и коси
И то да издържи
Люлка златна
И нея самата

П. П.🍋 е нашият символ за творчество за малки и пораснали деца

🍋 Вълшебната планина

Аз Лимончик се наричам
И вълшебствата обичам
Може да съм малко кисел
Но пък имам ясна мисъл
Искам аз да съм полезен
Хайде в приказния свят да влезем


     Не бъди кисел... Ще ти разкажа приказка.

Вълшебната планина

В много древни времена.
Чак накрая на света.
Имало вълшебна планина,
в която случвали  се чудеса.
Хора ходили в планината.
Разказвали за чудесата.
Беден момък станал бил богат.
Някой оздравя а бил сакат.
Всички питали за планината.
Как се случват чудесата?
Как до нея да достигнат?
Какво да правят щом пристигнат?
Царят също чул за чудесата.
Заповядал да открият планината.
Да видят, да проучат, да разкажат
на царя карта да покажат.
Тръгнали са царските слуги.
Вървели през поля, гори.
Вървели много, много дни.
Стигнали до снежни планини.
Студ и лед отвесни канари.
Не може рая да са тез скали.
Не може да преминат планината
и тръгват в посока непозната.
Свършиха храната си слугите.
За да ядат ловували в горите.
И вместо да открият планина
открили морска синева.
Където да погледнеш все вода.
 Какво да правят пък сега?
Дали не може да се върнат?
В каква посока пак да тръгнат?
Тръгнали да ходят по брега.
Тръгнали  да търсят и вода.
Намерили си хубава гора,
в която имало дори река.
Не искали на път да тръгнат пак,
да се върнат вече няма как.
Научили се да ловят и риби
и си направили сами колиби.
Царят чакал, чакал и умрял,
така и нищо не разбрал.
Заглъхнала и таз мълва,
че имало вълшебна планина.
А пък царските слуги
не търсят вече планини.
Открили чудни брегове
и стават морските царе.
Когато търсиш чудеса
Откриваш истина една
Дори да няма чудеса
Променяш своята съдба

П. П.🍋 е нашият символ за творчество за малки и пораснали деца

 Автор на приказката: Мадлена Борисова
 Съавтор:  Йоана Борисова

🍋 Раждането на Лимончик

Аз Лимончик се наричам
И вълшебствата обичам
Може да съм малко кисел
Но пък имам ясна мисъл
Искам аз да съм полезен
Хайде в приказния свят да влезем

     Не бъди кисел... Ще ти разкажа приказка.

Раждането на Лимончик

В  село малко Бай Мирон
Имал много стар лимон
Дървото старо си растяло
Даже вече не цъфтяло
Седнал за почивка Бай Мирон
Там до статия лимон
И как седял така заспал
Как заспал и не разбрал
Сънува Бай Мирон лимона
Как родил е плод голям
Едва задържа се на клона
Казал си лимон ще ям
Хубаво разгледал той плода
Лимона имал си уста
Появили се очи, уши
Сред листата  и коса стърчи
Страх обзема Бай Мирон
Няма как това да е лимон
Лимона вече има си глава
Две ръце и два крака
Бай Мирон се ужасява
А лимона вече шава
Къса клона но не пада
Скача и се преземява
Отива странният лимон
Да се представи на Мирон
Аз Лимончик се наричам
И вълшебствата обичам
Ще тръгна вече по света
За да търся чудеса
После аз ще ги разкажа
Доброто искам да покажа

П. П. 🍋 е нашият символ за творчество за малки и пораснали деца


Автор на приказката Мадлена Борисова
Съавтор  Йоана Борисова

Утеха

Имаме нужда от утеха, малко радост и вяра в доброто.  Можем да се опрем на мечтателите, които носят доброто в себе си.


Утеха

Вземи си утеха
Радост хвани си
Те лека полека
Тебе ще върнат

Имам за двама
Вяра в доброто
Бъдеще имаш
Стани от леглото

Не  вярваш? Добре.
В прозореца виж
Светът напред върви
От смели мечтатели

Несрета

"Когато губим, не знаем какво печелим."- скоро се убедих в тази поговорка. Важното е да осъзнаем ,че всичко е до време и да вървим напред. Бъдете здрави☺

Несрета

Несрета ме застигна
ала време мина
оказа се късмет
моят неуспех

И оттогава спрях
етикети да поставям
Като не върви се смея
и смело продължам

Неудобна

Харесваме удобството. И може би именно затова различните ни  плашат.  Те са непредсказуеми, непознати и неудобни.

Неудобна

От самота не се боя,
но злобата ме плаши.
Данък няма да платя
за мнението ваше.

Неудобна? Може би.
Не съм предмет
за да съм удобна.
Рискувам смело
 име за мечти.
Луда? Не. Нескромна.

Дори да не успея
все някой ще си каже:
"Живя тя до последно
по нейния си начин"

Да бъда

Да си важен за някой може да осмисли живота ти.


Да бъда

Да бъда помощ в тежки времена
Да бъда звук в нелепа тишина 
Да бъда дъжд върху сухото поле
Да бъда облак в слънчево небе
Да бъда светлина в мрак
За тебе, Обич  мога пак

Грижа

Най- близките остават в тежки моменти. Дано до всеки тогава има някой, който да се погрижи за него.

Грижа

Сред море от болка
грижата е пристан
ден и  нощ в омая
тихи думи ти изричаш

Времето се ниже бавно
цяла вечност мина
Твоята човечност
заля ме и отмина

И все така се случва
в житейски бури
 най-верните остават
мишките напускат
потъващия кораб

Нишки

Свързани сме с половинката ни с невидими нишки. Неминуемо се срещаме и живота ни се променя.

Нишки

Тънки нишки
 Движат двама
 като с  кукловод
 божествен пръст
Съдбовна драма
И днес роди се тя
-Любов

Вървят един към друг
Неизбежна катастрофа
Последна дестинация
Интензивно за сърца
Поглед кратък смърт
 на досегашния живот

Дойдох

Ние сме свързани с природата. Понякога имаме нужда да се докоснем до нея и да си припомним това.

Дойдох

Цъфтят дървета
тревата зеленее
От небето синьо
Слънцето се смее

Дойдох да видя
цъфнало дърво
Земята да докосна
без да знам защо

Кумир

Само в необичайна ситуация можем да проверим дали хората, които имаме за кумири го заслужават. Тогава маските падат и хората показват истинската си същност.

Кумир

Времето спря
Живота застина
Като действие
от  скъсана книга

Върти ни света
А тъпчем на място
Вярваме в илюзии
силно и яростно.

Героите умряха
Кумира е жив
Илюзията е скъпа
И ти си щастлив

Сила

Мисълта е сила. Не могат да те манипулират лесно ако разсъждаваш логично. Всяка болежка може да се облекчи със силата на мисълта.

Сила

В трудни времена

Зная има сила една

Тя  болежки цери

Пази от много беди

Да ползваш главата

Не само за шапка
 Мисленето спасява

От раждането до края

Нека  си лъжат
Даже си вярват
Да те манипулират
Имат да взимат

Гара

Разделите са част от живота. Но винаги остават съмнения как би било иначе.


Гара

На малка гара
сбогом си взеха
влюбени  сърца
и самотни поеха
към чужди места
И днес се срещат
след много лета
скромен поздрав
и поемат по света
Спомени скъпи
сладко те горчат
Извървян е  път
самотен и мълчат
Било ли е по- добре
няма как да разберат
Съмнения разкаяния
ги има до последен дъх
Любовта е  избледняла
ала тъгата си остава
по туй що не е било
най-боли, а няма за какво

Ръка

Подайте ръка на нуждаещ. Днес имаме нужда да сме заедно макар и разделени.👌


Ръка

Подай ръка

Дай да играеме игра
Аз държа и ти държи
Двама ще сме- не сами

Подай ръка
Заедно да вървим
Пътят няма да е лек
Но аз ще съм с теб

Подай ръка
Няма да я пусна никога
Двама щом сме аз и ти
Пътят не ще ми натежи

И така до последен дъх...

Крал

Съществуват едни крале, които много са крали. Те  живеят осигурен, но опасен живот.

Крал

Корона иска за главата
излезе че не е по мярка
взе силно да се вайка
и яхна свойта таратайка

Той крал е ама от тия
вземали  по много
обществени ресурси
и концесии вкусни

Но в светъл ден
късмета го напусна
алчният му шеф
на кучета го пусна

И нашият герой
обра пешкира
безславно той
позорно си замина

Отличен

Честит празник на жената🌹
Бъдете здрави, борбени  и успешни.

Отличен

Ти си силна и красива
защото си добра
Непокорна дива
Просто истинска жена

Различна авантюристична
Твойта женственост е култ
Мъжете се прекланят
Пред непоколебимият ти дух

Утре всичко ще отмине
Няма да празнуваме ние
И мъжете бързо ще забравят
Женствеността да възхваляват

Но вие  сте прекрасни всички
От мен имате отличен
Самочувствието си носете
Вие сте най-хубавото цвете

Занаят

На най- важните умения ни учи майката. Ако имате късмет ще ви завещае дебел тефтер домашни рецепти.

Занаят

Оферта днес получих
на занаят да се науча
да готви каза мама
 трябва всяка дама

И почнахме да готвим
тефтер дебел отвори
да изберем рецепти
за кулинари нови

Вади тя голямата тава
и каза ще бъде мусака

картофи, лук, кайма
няма по лесно от това

Бързо връчи ми лука
почнах силно да рева
режа смело цял готвач
миг и ето се порязах аз

Престола в кухнята
на него не държа
дегустатор ще остана
на манджите на мама

Питие

След тежък ден какво по-хубаво от студено питие.  За мен да съзарцаваш как се топи ледът е форма на релакс.


Питие

Чаша с водка
топи се бавно
ледът студен
текат безславно
минути часове

Бързо оставяш
неволи и беди
сладка забрава
лъжливи мечти

Спокойна си сега
чутовна лъжа
утре отново боли
а ледът се топи

Тя

Тя е много млада. Всичко  за нея тепърва предстои. Момиче и жена - красива в своята невинност.

Тя

Чистота и свежест
на утринна роса
събрали са се в нея
тя е и момиче и жена
на прага на живота
рисува и мечтае
много се старае

Цветовете и отиват
лъчезарно момиче
щастие заслужава
 С мъничко късмет
картината оживява
устремена е наред
смелостта спасява

Традицията

Днес попаднах на толкова примери на родолюбие.Най  ме разчувстваха  най-малките. Докато традициите са живи ще я има България. Честит празник 🇧🇬

Традицията

Традицията е жива
България празнува
свободата е сила
наша неотменима

Дух древен се усеща
на тази територия
дано не забравиме 
славната история

Герои бяхте всички
войниците на Шипка
ни глад ни жажда
ви спряха в тази битка

С кръв и бели кости
платихте свободата
знайни и незнайни
умряхте за страната

Днес благодарим
герои национални
смелостта ваша
няма да забравим

България

Националният празник на България е скоро и всяка година по това време търсим причината да се гордеем, че сме българи.  Огледайте се има с какво.

България

Възпявана
древна велика
късче от рая
Дори и на колене
обичаме те,  България
където и да сме

Български лъв е нашата порода
Гордеем се с прекрасната природа
Жените красиви, мъжете смели
децата мили са на тези предели

Времената за тебе са тежки
но аз знам ще дойде ден
може би не за мен
ще бъдеш сила голяма
твойто славно име
отново  ще възпяваме
ще се гордеем и благославяме
този народ,  тази земя
нашия дом, нашата мечта
да пребъде за вечни времена

Родина

 Родината е нашия дом. В нея  съм отгледана.   Любовта към нея е безсмъртна като обичта към майката.

Родина

Българка съм аз
 и името си нося
гордо и доволно
 мен ме е родила
шопкиня смела
с вярата кърмила
скъпа майка мила
тука стъпки първи
са извървени плахо
И първото дихание
и отронено стенание
Тук и камъкът студен
тревожи се за теб
Даже топъл е и мек
вятърът свиреп
Пълни са с цветя
през лятото полята
И дъхът на розите
се носи над  земята
Море огромно  синьо
Кой не го привлича
Ти майка си ни
и първото обичане
Земя на приказки
Легендата е жива
Ти си нашата
 Родина мила
Спомените драги
Обвързани са с тебе
С майка и родина
не падам на колене

Дует

Всичко е по- хубаво споделено. Но когато имаме и общи пороци тогава дуетът е непобедим.

Дует

В дълбините тъмни
на твоите емоции
са лошите пороци
обичаме ги двама
и не е тежка драма
че слабостта наша
споделена  носи
Повече радост
Никакви въпроси

Грешници невинни
ний сме двама с теб
За рая нямаме билет
но вечно ще сме дует

Баба Марта

В България имаме красив обичай да закичваме усукан бял и червен конец на 1 март за здраве. Пожелавам на всички здраве и дълголетие.

Баба Марта

Бабо Марто, где така?
Тичам в къщи да преда
мартеници да плета
с тях децата да закича
 и с цъфнало кокиче
да викнем пролетта
Бял и червен конец
всеки да закичи
здрави и засмени
от щастие окрилени
Ето виждам ги децата
Днес те носят пролет
Стоплят те сърцата
бъдещето на земята

Лошо куче

Талантът се предава по наследство. Също и лудостта. Ето едно стихотворение от моя близка роднина. Публикувам го с нейното изрично желание.


Лошо куче

Лошо куче се роди
в нашите  китни  равнини
джавка, джавка и ръмжи
всички гарги изплаши

Ти го гонят ту се връща
И започва да се тръшка
Всеки той ще изяде
Кокал ако не даде

Да го храниш ей така
Ще се вкараш в беля
Лука то ще ти нагази
Котката ще го полази

Сделка с дявола

Не всички сделки са изгодни. Особено  ако е с дявола и неговите слуги.

Сделка с дявола

Дяволът при мен дойде
Сделка ми предложи
Ако може с  пари
лесно да ме изкуши

Питах може  ли с пари
Да си купя малко време
С тия дето липсват много
 И от небето гледат мене

Мъртвите не можел
Да върне ни секунда
Чух аз това дотука
го попитах друго

Безсмъртна аз да бъда
вместо бледо тленно тяло
здраво,  красиво , неуязвимо
от болести недостижимо

И тук не се получи
Дяволът сърдито рече
"Ще ми излезеш скъпа"
И си тръгна на далече

Подмазвачи

 С талант се постига много. Но  се случва  и някой да се издигне благодарение на подмазване.

Подмазвачи

Да стигнеш връх висок
в днешния суров живот
трябват много поклони
на важните уж персони

Подмазването  е изкуство
някой  изкустно  усвоили
но аз не съм от тия люде
много трудно ще го скрия

Да се кланям аз не мога
кокалите ме болят ужасно
от работата тежка кръста
ще боли силно -то е ясно

Но щом вечер аз заспивам
Нищичко не ме тревожи
Прекланям се пред  тия
дето вечер леко си  почиват

Отначало

Най- боли неизживяното. Изкушение е да повториш всичко отначало. Някой се поддават.

Отначало

Лесно рана не зараства
ако все докосват се до нея
Умовете  помнят много
А ние с теб мълчим отново

Минало е а как болят
изпуснати целувки
случайните милувки
неслучайни са били

Всеки път започва
всичко отначало
Видя ли те сякаш
гледам в овехтяло
старо огледало

Предсказание

Много малко ни трябва за да повярваме в светлото бъдеще. Достатъчно е някой да ни го каже.

Предсказание

На карти ми гледа
циганка стара
и предрече нещо
дето аз го зная

Потърпи  малко
щастието е близо
Изчакай времето
то знае всичко

Нека доброто
 в тебе да говори
А успеха твой сам
при теб ще дойде

Диви

Хората често злупотребяваме с природата. А не трябва. Дивите животни са най- красиви свободни и в естественото им местообитние.

Диви

Хора и животни
са най-нещастни
като нямат свобода
те са най- опасни
в клетка  тясна
през решетки
жестокостта личи
 в човешките очи

Хора и животни
са най- красиви
свободни,  диви
Щом са ни любими
за да са щастливи
дайте им свободата
леко ще ви е на душата

Авантюра

Кой не е изживявал кратки, незначителни авантюри? На мен ми се е случвало. След края им даже може да не си спомниш много, защото за теб това е незначително.

И все пак винаги помниш как си се чувствал.

Авантюра

В беседка скрита
я чакаше прикрит
днешният герой
силен и набит

А той с хладен ум
очаква резултати
от хватките познати
прилагал на жената

Това не е любов
за него развлечение
за нея бягство бързо
леко отклонение

Всеки ще си тръгне
все едно не е било
Да страдат тежко
няма за какво


Беше кратка
тяхната история
А след края тих
те сълзи  не ронят

Обаждане

Някой обаждания са ни особено скъпи. Да чуеш любимият глас, когато сте далеч един от друг е безценно. Понякога ни е необходимо единствено да знаем ,че близките ни са добре и на един телефон разстояние.

Обаждане

Всеки ден очаквам
С мен да се свържеш
Нямаш ти търпение
Моят глас да чуеш

Да вдигна телефона
С тебе да говоря
Ти да ми разкажеш
Днес какво било е

И после да си легнем
Далече но спокойни
Макар да не си до мен
ний не сме самотни

Въображение

Без въображение живота ще е скучен. Без  него ще се лишим от един прекрасен свят- света на творчеството.

Въображение

Добре дошло, Въображение
Приятел си ми несъмнено
Няма да ме изоставиш
И за мене да забравиш

Щом проблеми появят се
решения удобни  имаш
И  малки удоволствия
да доставяш ти не спираш

Добре дошло, Въображение
Без теб света ще рухне
Просто без мечтите
Празни ни са дните

Купонджии

Обичаме купоните няма две мнения. Но има една особена част от обществото, които като че ли живеят само  да празнуват. Мили хора няма празник без делник, а купона винаги ни се струва кратък.

Купонджии

В забързаното ежедневие
Време нямаме за забавление
Но  срещат се и такива
Дето все не се прибират

Вечно някъде дивеят
Те един живот живеят
Съществуват за купона
Нямат никаква умора

А аз ги гледам  изумено
Как те явното не виждат
Празнуването е до време
И то все не ни достига

Каменни сърца

Много се страхуваме да не бъдем наранени. Това е неминуемо. По - добре да си обичал истински и да не ви се е получило отколкото от страх да изпуснете късмета си. Бъдете истински и смели пък каквото ще да става.

Каменни сърца

Някога от камък
 къщите строили
А днес са каменни
 сърцата скрити

Уж трябва
 да се развиваме
Но чувствата
Прикриваме

Всеки се страхува
 да не пострада
Аз  имам изненада
Да живееш без емоции
Ражда повече пороци

Обичайте за трима
Мъката не подминава
Но изживяната любов
Трайни спомени остава

Усилие

Много малко е нужно, за да живеем добре. Може да живеем в свят, в който се мразим или такъв, в който всички са приятелски настроени.  Ние избираме .

Усилие

Усилие мъничко е нужно
света да промениме дружно
Ръце приятелски да подадем
и земята към добро да поведем

Състраданието е необходимо
за да се разбираме взаимно
нека всички живеем на ниво
Няма как да бъдеме  капо

Войн

Децата са дар. Не винаги ги разбираме,  но с тях никога не е скучно.👩‍👧

Войн

Я кажи ми мъничко човече
Как стигна толкова далече
Мога мамо още по - натам
Виж ме колко съм голям
Мога да изям цял хипопотам

Аз съм храбър войн
Леле колко съм зловещ
с дървения меч
Още щом порасна
Ще спася света то е ясно
Ще сбъдна всички мечти
Даже и твоите дори

Майката леко се навежда
В очите го поглежда
Тя вижда своята мечта
Най- красивата
 сбъднала се до сега

Коприна

Копринените дрехи  стоят красиво на нежното, женско тяло. Но още  по- добре му стоят копринените прегръдки.

Коприна

Кожата ти от коприна
Сутрин ме докосва леко
А немирни свилени  коси
 са в ръцете ми преплетени

А аз в копринената риза
бързам кафе да си направя
Целувка лека не забравям
И към работата се отправям

Ти сънен и полоусмихнат 
ме гледаш удовлетворено
Коприна да обличам
Сякаш тя не е по мене

Пипна ли коприна нежна
Споделени спомени изплуват
Копринените ти  прегръдки
Навсякъде ме  атакуват

14 февруари

Интересен празник е 14 февруари. Въпреки , че не е традиционен за нашата държава, виждам много млади хора да го празнуват.
Романтика да има🌹

14 февруари

На четиринайсти февруари
летят  влюбени сърца
и романтични покани
и чувствени слова

Червени рози в знак на обич
се носят от мъже навред
и настойчиво омайват
женските сърца безчет

Цветята са добър посланик
ала ний сме сложни същества
да ни спечелиш нужно е
много повече от букет цветя

Скитница

Винаги съм готова за път. Научила съм се да стягам багажа много бързо. Кой не обича да пътува и да опознава нови места ?


Скитница

Дай ми майко да пътувам
Света да видя аз отблизо
на красота да се любувам
с другари мили да лудувам

Дай ми път широк да видя
Дива и свободна да се скитам
Няма късмета да ме подмине
аз подир него ще замина

Все още искам да опитвам
Да грабя от живота с шепи
Недолюбвана ще си отида
скитница ще съм навеки

Интуиция

В живота си правим много избори. За да вземем правилните решения ни е необходима и добра интуиция.

Интуиция

Интуицията проговори
чудех се какво да сторя
мисълта ми се проясни
видях нашите бъднини

Усетих се променена
от усилията извисена
Нов живот прегърнах
надежда стара върнах

Бродерия

Старите занаяти са богатство. И се крадат.  Преди години аз откраднах от моята майка умението да бродирам.  Винаги когато  хвана гоблен в ръка  се чувствам така сякаш съм знатна дама от средновековието.

Бродерия

До старото огнище
в ден ветровит, студен
седи жена с бродерия
 в ръце

Картината красива
пресъздава
За всеки бод
внимава

С това внимание
тя живота  си
 създава

В студена зима
в странни времена
С бродерия се лекува
и с красота

Въздишка

Неминуемо се разделяме с близки хора и места. Тогава от нас се откъсва само тежка въздишка преди да продължим напред.

Въздишка

Пълни ми очите
твоята въздишка
губя ти следите
нищо аз не виждам

Стичат се сълзите
някък уморени
падат на земята
тежки и големи

Тръгвам бързо
друго не остана
Имам цяла вечност
за да те забравя

Творец

Творец е всеки от нас , макар да не го осъзнаваме. Какво ще създадем зависи единствено от нас. Каквото изградим днес ще заварим утре.  Оставяйте след себе си красота🎀

Творец

Отварям очи
слънчеви лъчи
в стаята блестят
те викат всеки път
творецът в мен
и всеки ден
отварям аз очи
красота да сътворя
на твореца в мен
да угодя

Афродита

На толкова богове са се кланяли хората. И въпреки това човешките желания не са се променили. Откакто свят светува нуждата от любов е все същата.

Афродита

Благословена от боговете
окичиха в косите цвете
Афродита ме придружава
днес красива до олтара

Тя подреди косите
Сложи блясък в очите
и жрица и жена
дойдох при теб сама

Днес моля боговете
И древните и новите
Да закрилят любовта
В човешките сърца

Отдалечени

Най- безопасно е да са не си близък с никого. Когато си емоционално отдалечен не могат да те нараняват. Но дали тогава живееш пълноценно?

Отдалечени

Топлина в очите

Близост на душите

В мен детето 

 за нея мечтае

и не иска да знае

че човешките

 отношения

без съмнение

са най-безопасни 

студени и крайно

отдалечени

Разкош

Влюбена съм в морето.  То е толкова е красиво и мистериозно вечер. Крие много тайни и обещания любовни. Какъв разкош 💙💙💙

Разкош

Лазурен бряг
Силен звездопад
В безлунна нощ
Студен разкош

На брега те чака
Русалка в мрака
Илюзия за любов
Таен пристан нов

Лъжи

Всички лъжем понякога. Но когато лъжите са големи ни засягат дълбоко. Особено ако са от най-близките до сърцето ни хора.

Лъжи

Минаха години
Колко вече?
Всеки път
 ме връща
по-далече

Тебе не забравям
живея просто
твоите лъжи
са чести гости

Спомням си
ги всичките
Особено една
Каза че обичаш
най-голямата лъжа

Жив

В най-тежките моменти се чувстваме най- живи. Може би сме закърмени с това, за да не се разделяме лесно с живота.

Жив

Лодка стара
ярък пламък

морякът плава
към остров малък

На хоризонта
 буря  се задава
Морякът е смел
Не се предава

Той знае -
Щом страшно
стане в миг
Морякът най
 се чувства жив

Пролет

Пролетта е вълшебен сезон. Всичко сякаш започва отначало. Тя носи надежда, цвят и аромат. Аз я очаквам с нетърпение. А вие?

Пролет

Пролет моя,

моя цветна пролет

Къде се бавиш още?

Само теб сънувам нощем

Кокичето на двора 

иска топли ласки

а влюбеното слънце

топли цветни краски

Земята жадна за вода 

чака ручей бистър

И със свежа утринна роса

Цветята да  почисти

Дърветата заспали

 соковете да раздвижат

и с цветните манта

да помахат на скрежта

Моя цветна пролет 

Идвай тука вече

Отпрати зимата 

от мен далече

Молба

Какво ли не правим, за да премахнем следите на времето. С него обаче не можем да се борим. Нито крема против бръчки, нито  естетичната хирургия ще ни направят по- млади. Но смятам, че има начин да задържим  младостта...

Молба

Написах молба
 да ми се върне
 младостта.
Върнаха ми е
 с печат "Неодобрена".
Но не е в това проблема.
Колко време си млад? -
това тормози моя свят
И как се  датират мечтите?
Каква е възрастта щом
са празни дните?
Ако още в детската градина
мечтите ни погинат
детето още в младостта
ще прегърне старостта
И ето отговор получих
вечната младост отключих
 мечтите си съм съхранила
 така ще бъда вечно млада
дори никой да не вярва

Реката

Реките винаги са ме привличали. Водата успокоява. А на мен ми действа и романтично.

Реката

Там край реката
разлива се водата
Влюбена в брега
ходя като в сън

Дърветата до мен
стражи онемели
Птиците в небето
стоплят ми сърцето

Феерия  от цветя
до тайнствена гора
Цветен и дъх тревист
се смесват с хладен бриз

Там край реката
се случват чудеса
Водата се докосва
до нежните сърца

Алчност

Нищо не е безгранично, особено природните ресурси. Някои  сребролюбци мислят, че всичко се купува и продава. Не можеш да си купиш нещо, което вече го няма .Ако унищожим водите, почвата и въздуха какво ще ядем, пием и дишаме? Пари...?Злато?...

Алчност

Толкова са крехки
човешките тела
Жизнено необходима
е питейната вода
Свежа, животворна
слиза от балкана
Няма ли я- има драма

Алчността  човешка
е отрова тежка
Тя милиони хора
вкарала е в гроба
Кога ли  ще разберем
щампована хартия
трудно ще  ядем

Не всичко се купува
Алчността няма край
Природните ресурси
ни правят земен рай

Дърво

Безразборното изсичане на горите е огромен проблем. Всяко дърво  трябва да се пази а всяка гора възстановява, когато е необходимо. 

Дърво

На разходка лека

до близката гора

видях отсечено дърво

Колко ли е старо то?

Сигурно познава

моята баба млада

Било е то свидетел

и на войни и мирни дни

А сега отсечено така

е образец на глупостта

В мирно време е герой

паднал в неравен бой

Лесно се руши

Трудно се създава

Днес на природата вредим

Утре тя си отмъщава

Дефицит на топлина

Понякога хората сме  жестоки  един към друг. И никой не печели от това. А не е ли по- лесно  да се обичаме? Толкова ли е трудно да кажем добра дума и да направим деня  на човека по- хубав? Всички можем да сме по-добри.

Дефицит на топлина

Топлината не достига
за хорските сърца
Да стопля аз не мога
всички по света

Но мога да напиша
нещо хубаво за теб
Дано денят да е добър
а ти благословен

Ще кажа топла дума
на всеки у дома
Да се зарадват искам
във всеки дом така

Още мога да изпратя
положителна енергия
молитва да отправя
за земното спасение

Всеки може да помогне
света да стане по-добър
Трябва само малко вяра
и сърце голямо

Вихрушка

Имам усещането, че всичките стихии се крият в женската душа.  Ние жените сме емоционални, но именно това ни прави и толкова специални.

Вихрушка

Емоцията грабва
после се стоварват
последствията тежки
от неволни грешки

Вихрушката е страшна
Бурята отвън бучи
По-опасна е само тази
в женските очи

Познаваш ме добре
А още си доказваме
Че от стихии не се боиш
Нали до една такава спиш

Снимки

Обичаме да се снимаме. Това е прекрасно, тъй като хората имаме слаба памет - бързо забравяме хубавите моменти.

Снимки

От гардероба подреден
Падна върху мен
Стария червен албум
И спомени излишни
Нахлуха в моя ум

Снимки бледи, стари
А толкова са скъпи
И сладки и горчиви
Отминали минути

Седнала на пода
Миналото срещнах
Красивите моменти
Почна да  изрежда

Хубавото се забравя
Злото все се помни
Миналото зная тихо
със снимки ми говори

Птици

Днес в студеното, януарско небе видях ято птици. Те са красиви  и толкова свободни.
И по- близо до звездите.

Птици

Небето синьо
 пълно  е с птици
Те лекокрили
До звездите стигат

И аз като птица
Все нагоре гледам
А крача редом
С хора мрачни 
И  чувам ясно
Звън вериги


До тия бледи хора
Да си цветна птица
 Волна и свободна
Е грях тежък
Безподобен

Простете сиви хора
Така съм се родила
Всички газиме в калта
 Но някой до звездите стигат

Жена

Всяка жена е отделна вселена. Жените понякога сме непостоянни, но едновременно с това прекрасни. Без жените света няма да е толкова шарен и красив.

Жена

 Ярък лъч
в лед засиял
и твърд камък
и студен кристал

Силен вятър
безпътен и зловещ
стихия страшна
луд копнеж

И вода свободна
 свежа животворна
пои земята
но руши мостове

И огън буен
гори изгаря
Докосва нежно
А те изпепелява

Тя жена е
Ту гореща
Ту студена
Като кръвта ти
В твоите вени

Партиен функционер

Не обичам политиката и всичко свързано с нея, но тя е част от живота ни. Всички знаем , че навсякъде по света има корумпирани и алчни партийни функционери. Според мен за заемането на висок партиен пост е необходимо да притежаваш редица човешки качества. Непонятно е как хора без тях управляват .

Партиен функционер

С душица колкото петаче
По златните павета крачи
Облечен в фалш, измама
Следва партийната програма

Издържан от слабия
Против него днес работи
Събира за черни дни
Пълен е с луксозни имоти

 Послушен е и отзивчив
На силния  се продава
Не очаквай от него
Законът да защитава

Правото тълкува угодно
На бедния смее се злобно
Той не краде а взима
А народът все го избира

Малка съм

Наричали са ме "наивна", понеже не вярвам ,че злото е повече от доброто. Сигурно това ме прави малка, слаба и наивна в очите на околните. Аз винаги ще вярвам  в доброто.
А ако имате човек около вас, който вярва като в него сте късметлии.


Малка съм

Наивна съм
В зло не вярвам
То сила няма днес
Грешки не повтарям

И слаба съм
Но в слабостта
се заздравява
мъжката ръка

И малка съм
Но от моите мечти
Пораствам изведнъж
Щом до мен си ти

Пораснало момиче

Все някога порастваме- момичета се превръщат в жени. Но не е ли всяка жена  просто едно пораснало момиче?

Пораснало момиче

Как да бъдеш безразличен
към пораснало момиче
Дето с вятъра все тича
И очите   кафявите, дълбоки
греят те във всичките посоки

Помъдряла вече е с година
Белезите свои не прикрива
Недостатъците заобичала
Гледа все напред смело
И без да се затича
жъне своите победи

Влюбена в животът
Вече себе си познава
Смелостта  тя уважава
Лесно не се заблуждава

И щом сутрин се събужда
Огледалото я мъдро гледа
Да, това е нейната победа
Но цената всички знаем
Всеки плаща  с лихва
Мъдростта за младост
И живота стихва

Сърце

Нито един мускул в човека не създава толкова проблеми, колкото сърцето.

Сърце

Сърце, защо  не си
мускул обикновен?
От чувства и емоции,
естествено лишен.

Каменно да беше,
поне да не болиш.
Казват златно си,
а в мъка си стоиш

Твойта деликатност
е ненужно бреме.
Няма ли някой тук,
който иска да те вземе?