🍋 Дивият козел Рабел

 

Аз Лимончик се наричам

и вълшебствата обичам.    

Може да съм малко кисел,     

но пък имам ясна мисъл. 

Искам аз да съм полезен.

 Хайде в приказния свят да

влезем.

    

Не бъди кисел... Ще ти разкажа приказка

Дивият козел Рабел

Живял в гората див козел

и всички го наричали Рабел.

Винаги намирал той храна 

сладко хрускал си листа.

Всяка зима много огладнявал.

Хапвал корени и преживявал,

но щом настъпи пролетта

се радвал на обилната храна.

В неговата приказна гора

гъби никнели през пролетта.

Обичал той да ги яде

подушвал ги със своето носле.

Но в един ден през пролетта

дошъл човек в чудната гора

и всички гъби той обрал.

Напълнил с тях един чувал.

В гората гъбите отровни

си растели и били доволни.

Не иска никой да ги набере.

Хапне ли ги може да умре.

Рабел бил много натъжен

без гъби ще е този ден.

Гъбите отровни го видели 

и всички много му се смели.

Гъба голяма с много   отрова

Конзола  Рабел закача със злоба

-Защо не вземеш да ме изядеш,

че може и голям да порастеш.

Гъбите отровни се разсмели.

Били нахални, много смели.

Рабел си тръгнал, но се върнал

на гъбата голяма той отвърнал:

-Гъбо отровна вземи замълчи.

Зная, че много ненужна си ти.

Може да лъжеш и само това.

За нищо не ставаш, не си за храна.

Но гъбата отровна побесняла.

Отровна шапка тя развяла.

Злобата я бързо завладява.

Започнала Рабел да назидава:

-Щом растем по таз земя

значи много нужна е лъжа.

Няма да оправяш ти света.

Ходи да хрускаш жилави листа.

Козела гневен тропнал с копита

Започнал гъбата да рита:

-Растете нейде по света,

но не и в моята гора.

Много, много вече подивял

пръстта с копита издълбал.

После гневен хукнал из гората

и тъпчел нейните събратя.

Който няма на козел носле

и тръгне гъби да бере

от отровни трябва да се пази, 

че много може да загази.

Автор:
Мадлена Борисова 

П. П.🍋 е нашият символ за творчество за малки и пораснали деца