неделя, 20 ноември 2022 г.

🍋Приказка за буквите

 

Аз Лимончик се наричам
 и вълшебствата обичам.    
Може да съм малко кисел,     
но пък имам ясна мисъл. 
Искам аз да съм полезен.
 Хайде в приказния свят да влезем.

    


Не бъди кисел... Ще ти разкажа приказка.
  
Приказка за буквите

Думичка след думичка редим
и дълги изречения творим
но всяка думичка си букви има.
За тях е тази приказка в рима.

Буквите в редица са строени.
Да пишем те са сътворени.
Всяка буква мястото си знае
и знам, че азбуката това е.

Азбуката започва с буква А,
колибка с една греда.
Тя е много важна и опасна,
защото знае, че е гласна.

Цяла група гласни има.
Общо всички са шестима.
Имат те голяма слава,
без тях, че думичка не става.

Много се гордее буква О,
че е буква колело
Всички кръгче я наричат.
Много лесно те я пишат.

С три черти се пише И.
Никой с него не спори,
че съюз се той нарича, 
всички думички привлича.

У е буква с краче,
но си няма тя ръце.
Мисли се за много умна,
надарена и разумна.

Е е буква от черти.
Една изправена стърчи.
На нея се закачват три
и правят четири  ъгли.

Буква Ъ е хубавица.
Кръгче с една къдрица.
И обича да се пъчи,
че пишещите ще измъчи.

Всички гласни се събрали.
Много бързо се разбрали ,
че останалите букви са съгласни
и на тях ще бъдат те подвластни.

Били те много горделиви
и на всички букви обявили:
-Ще бъдете с нас съгласни,
защото вие сте безгласни.
 
Съгласните  се разгневили.
Много те се обидили.
Да се борят те решили 
и тогава обявили:

Правете думички сами
щом сте толкова добри 
Няма да стоим до вас
щом сме буквички без глас.

Дълго гласните мислили.
Разбрали, че са прекалили
Няма дума само с гласни
ще им трябват и съгласни.

И така до всяка гласна
реди се буква и съгласна
и щом се хванат за ръчички
вече образуват срички.

Автор:
Мадлена Борисова 

П. П.🍋 е нашият символ за творчество за малки и пораснали деца

четвъртък, 17 ноември 2022 г.

Смисъл

Навярно всеки понякога се е замислял за смисъла на живота си. Винаги можем да намерим отговори, само трябва да се огледаме наоколо.

Смисъл 

Колко просто е всичко?
Дишаш издишаш и нищо. 
И търся смисъл- логично.
Защо съществувам?

Навярно на някой съм нужна? 
Клетник ме чака в мрака. 
Просяк да хвърля пара. 
На скитника да дам храна. 
Две ръце да се прибера.

вторник, 22 февруари 2022 г.

Кал

  

Студеното и влажно време не ми е любимо. Важното е да сме с чисто сърце даже когато сме кални 😎

Кал

Влагата пропи се в земята
и аз усетих болката позната. 
От кал направени сме уж, 
но не  ми понася този дъжд
и тази меланхолия и студ. 
Вятърът студен и лют
допълва мрачната картина. 
На юг ми иде да замина. 

Още малко ни остава. 
Пролетта май изостава. 
Но утре може и да пекне, 
слънцето и да ни олекне
Калта в душите да измие, 
надеждата да ни разкрие.