Портрет
На гости бях и там видях
над старата камина блед портрет,
на който бяха трима.
Достолепен мъж,
жена красива
и слабичко дете.
Загледана а в тях,
изобщо не разбрах
кога време мина.
Но чух история красива.
За тези трима и за миналото време.
/Лято черидесет и второ/
На фронта оцелял едвам
и вкъщи се прибрал
млад войник с хубав лик.
Дете му се родило, а после внук,
затуй и аз пиша тук.
Този момък блед
е на дядо първи братовчед.
И с неговият род
сега играеме белот.
Приказки с хубав край
и в живота има знай.
Май най - важните неща
неизбежно ни водят у дома.
Няма коментари:
Публикуване на коментар