сряда, 26 юли 2023 г.

🍋 Мечтата на прасето


Аз Лимончик се наричам

и вълшебствата обичам.    
Може да съм малко кисел,     
но пък имам ясна мисъл. 
Искам аз да съм полезен.
 Хайде в приказния свят да
влезем.

  
Не бъди кисел... Ще ти разкажа приказка.




 Мечтата на прасето


Живеело в гората рошаво прасе.
Мечтаело си често, че тиква ще яде.
Само, че в гората сочни тикви няма.
Жълъди там има, шума гнила, стара.

Знаело, че има тикви в нивята
но трябва да напусне за малко то гората.
Помислило, че може да срещне и ловци
и тази мисъл лоша го кара да грухти.

Мислило, грухтяло, направило си план.
Тиква да си хапне мерака бил голям:
-"Трябва да проучи близките поля.
Време е за тикви. Пак идва есента."

Тръгнало по тъмно, но светело луна.
Бързо приближило засятите поля.
Видяло от далече, че царевица има.
-"Дано и тиква има в таз голяма нива"

Мислило си вече:-Тази нощ ще хапна.
Тиква и да няма кулен аз ще лапна."
В тъмното се чуло много странен шум.
-"Вятъра това е"- казало си то на ум.

Тръгнало да хапне кулен, но се спряло,
че куче приближава в тъмното видяло.
-Ей пържола дива!-песа изръмжал
-Махай се веднага, до като си още цял!

Но прасето диво не искало да бяга.
Царевица вкусна ще хапне с наслада.
Злобно изгрухтяло:-Аз няма да си ходя!
Махай се бе пес с посредствена порода.

Само, че тогава се чул по-силен шум.
Някой приближавал, последвало и гръм.
Глиганът се изплашил и хукнал през глава.
Този звук познавал:-"Пушка е това."

Бързал той да стигне до гъстата гора.
Песът се отказал да следва го в нощта.
Щом видял гората за малко се поспрял.
Че никой го не гони бързо той разбрал.

Започнало да мисли дивото прасе:
-"За някаква си тиква не може да се мре.
Може да пострадаш следвайки мечта.
Трябва ти преценка за нейната цена."


Автор:

Мадлена Борисова 

П. П.🍋 е нашият символ за творчество за малки и пораснали деца

понеделник, 10 юли 2023 г.

🍋Лов на русалка



Аз Лимончик се наричам
и вълшебствата обичам.    
Може да съм малко кисел,     
но пък имам ясна мисъл. 
Искам аз да съм полезен.
 Хайде в приказния свят да
влезем.

  


Не бъди кисел... Ще ти разкажа приказка.



                  Лов на русалка 

В малък залив край морето
на рибарите се гушело селцето.
В селото всичките били рибари.
Ловели риба в морските дъбрави.

В колибка малка си живеел и Стоян.
Излизал всеки ден в морето сам.
Момък още бил и хванал си русалка
изтеглил е с мрежа до лодката си малка.

Русалката тогава помолила Стоян:
-Моля те пусни ме! Ще получиш дар.
Зная, че живееш в рибарското селце.
Аз ще го опазя от бурни ветрове.

Срязал мрежата Стоян с остър нож.
Не се надявал той на никакъв разкош.
За русалката му просто дожаляло:
-"Русалка жива. Чудо е това голямо!"

Русалката на него отново обещала.
Преди да си отида тя му дума дала:
-Винаги ще бъдат мрежите ти пълни.
Селото ще пазя от облаците тъмни.

Не искала да каже принцеса, че е тя.
На Царя на морето любима дъщеря.
Царят и не давал с хора да общува.
Казал и че трябва от тях да се страхува.

Живеел си Стоян доволно и честито
в малкото селце от всички бури скрито.
Пазел той грижливо тайната си малка,
че в миналото хванал красивата русалка.

Но един ден в рибарското селце
дошло с голяма свита наперено момче.
Казал, че ще иска русалка да си хване
и няма да си тръгне до като не стане.

Попитал го Стоян:-Защо ти е русалка?
Много аз съм плавал с лодката си малка
Тука от години морето нас ни храни.
Не знаем за русалки, а всички сме рибари.

Момъка отвърнал:-Не си ти просветен.
Аз съм принц известен, с мъдрост надарен.
Магьосникът прочут на мене ми предрече,
че цар ще стана аз, владетел ще съм вече.

Условие обаче на мене ми постави.
Русалка аз да хвана и той ще го направи
Аз дълго ще царувам, ако му е дам.
Какво ще прави с нея не искам и да знам.

Магьосникът ми даде и голям съвет
да пусна в морето герданче от седеф.
Русалката с него трябва да подмамя
и после бързо с мрежа нея аз ще хвана.

От селяните взели лодките им стари.
Взели по-големи, запазени и здрави.
Момъкът командвал:-Тръгвайте след мен!
Трябва да е хванем още този ден!

Изгубили се бързо те зад хоризонта.
Вързали седефа с корда стара, грозна.
Приготвили си мрежи, зачакали тогава
русалката сама да влезе в капана.

Русалката видяла гердана от седеф.
Веднага проявила към него интерес.
Сетила се бързо за бащини съвети:
-"Не трябва тя да пипа хорските предмети".

Изпратила тогава риба с остри зъби:
-Иди да провериш, водата там се мъти.
Мисля, че на корда е нещо закачено.
Смятам, че за мене това е натъкмено.

Аз сега ще ида при моят мил баща.
Веднага ще му кажа, че странно е това.
Ако ти изпаднеш в някаква беда
хората ще страдат за тяхната лъжа.

Рибата със зъби захапала гердана.
Как мрежа е покрила така и не разбрала.
Измамните юнаци започнали да теглят.
Знаели, че трябва сили те да впрегнат.

Царят на морето за рибата разбрал.
Лошите юнаци как теглят той видял.
Гледал ги и бързо той се разгневил.
Много стилна буря веднага сътворил.

Бързо им потопил дървените лодки.
Потънали ловците в дълбините морски.
Само, че прихванал главния юнак.
Изхвърлил го веднага на пустинен бряг.

Попитал го тогава:-Кой те теб изпрати?
Как може да нападаш моите палати?
Момъкът треперел и пулел той очи:
-Прочутият магьосник тука ме прати

Поиска да му хвана за него аз русалка.
На мене обеща корона златна, царска.
Царят му отвърнал:-Голям си ти глупак.
Излъгал те е много твоят хитър маг.

Искал е от тебе да се отърве 
Не виждам добрината в твоето сърце.
Ти искаше да хванеш мойта дъщеря.
Ще има и награда: Ще станеш цар сега.

Тук на този остров ще може да царуваш.
Как ще оцелееш започвай да умуваш
Магьосникът не дава, а иска той да вземе.
Уроци ще научиш, ще имаш много време 

Автор:

Мадлена Борисова 

П. П.🍋 е нашият символ за творчество за малки и пораснали деца

понеделник, 3 юли 2023 г.

Книгоубежище

Всички имаме нужда да се откъснем  за малко и да се скрием на някое приятно място. Не е нужно непременно да е реално може и да е в някоя книга. Да го наречем книгоубежище.


Книгоубежище

С начало без край
история позната.
Бленуван дълго рай.
Празник за сетивата.

С време , но вечна.
Ту лека ,ту тежка
история човешка
далеч ме отвежда.

На страници бледи,
с букви безлични-
изникват етюди,
 епично лирични.

Прозорец към света
имам знам в дома.
В безвремие, самота,
на етажерката сама 
 книгата ме праща 
до тайнствени места .