И вълшебствата обичам
Може да съм малко кисел
Но пък имам ясна мисъл
Искам аз да съм полезен
Хайде в приказния свят да влезем
Не бъди кисел... Ще ти разкажа приказка.
Ламята
В едно далечно царство-
чак накрая на света,
се криела подземна пещера.
А в нея си живеела сама
местната ламя.
Характерът не бил и лек.
но не била все пак човек.
И като за ламя,
добре общувала с горната земя.
Тя никого не притеснява.
Със зеленчуци все се хранела.
Малцина чували мълвата,
че под тях живеела ламята.
Ала настъпили дни тежки.
дъждове превзели
плодородни ниви и долини.
И както никой не се сещал за ламята,
така я набедили за бедата.
Решили да изпратят хора
с нея да се борят.
А не само да говорят.
И славни момци на път поели,
с ламята да се борят се заели.
И стигали до пещерата,
от страх побягвали
щом видели ламята.
Малцина борели се смело,
но опърлени си тръгвали към село.
Останал само наш Илия-
най-малкият от трима сина.
Той смело се отправил към пещерата,
да се бори с ламята.
Влязал да види звяра,
ала бил слаб да я убие
и решил с хитрост да я надвие.
С нея да поприказва,
бдителността и да намали,
за да може да я победи.
Обвинил я момъкът клет
най - поред че тя виновна е
за тяхната беда.
Ламята го погледнала веднъж,
и му казала, че за този дъжд,
тя няма ни грам вина
и си стояла само в свойта пещера.
Селото само било виновно за това,
че всичко се покрило с вода.
Те реката не почистили
и за посевите не помислили.
Тя пуснала наш Илия,
вкъщи да се прибира.
Като вкъщи се прибрал
споделил на свойте другари
на ламята мъдрите заръки.
Изчистили реката и подир година,
напълнили хамбари от полята.
Оттогава нашата ламя
е на почит сред горната земя.
А наш Илия ходи и на гости,
щом проблем се появи.
И на ламята дарове и пращат,
щом го разреши.
П. П.🍋 е нашият символ за творчество за малки и пораснали деца
Няма коментари:
Публикуване на коментар