понеделник, 15 май 2023 г.

🍋Бомбончо и Балончо



Аз Лимончик се наричам
 и вълшебствата обичам.             
   Може да съм малко кисел,      
  но пък имам ясна мисъл.      
     Искам аз да съм полезен.
  Хайде в приказния свят да
влезем.

  

Не бъди кисел... Ще ти разкажа приказка.

           .


 Бомбончо и Балончо


Бомбончо бил направен от дебел картон
и приличал много на голям бомбон
Грижливо бил увит в лъскава хартия.
Закривала тя плътно картонена кутия.

Балончо бил голям и светло син балон,
само,че приличал на гигант бомбон.
Завързан бил с връв от двете си страни
и шарена хартия стърчала отстрани.

Бомбончо и Балончо си имали очи.
Имали големи рисувани усти.
Седели на сергия, реклама те били.
Сергия за бонбони и вкусни красоти.

Прибирали ги вечер в един кашон.
Нощували под щанда, техния подслон.
Сутрин те отново сергията красели.
Хората бонбони купували засмени.

Живели си двама бонбоните фалшиви.
Искали да вярват, колко са значими.
Нижели се бавно много дълги дни.
Говорели си често и спорели дори.

Аз ще полетя!- мечтаел си Балончо.
Зная, че ще стане. Да знаеш ти Бомбончо.
Ще литна аз понесен от леки ветрове.
Ще видя от високо други градове.

Бомбончо не мечтаел, нали е от картон.
Слушал за мечтите на синия балон.
Знаел, че си има картонена глава.
Да служи за реклама и негова Съдба.

Балончо си мечтаел,искал да лети.
Хелият в него никак не тежи.
Ще литне, ще се рее, свободен ще е той.
Вързан за сергия за него е застой.

Бомбончо често питал синия балон:
-Защо ти е да бягаш? Какъв е този зор?
Не мислиш ли, че тука живееш си добре?
Защо са ти на тебе други градове?

Може да се спукаш, от гума си направен.
Бързо ще изчезнеш, ще бъдеш ти забравен.
Създадени сме ние за радост и реклама.
Сергията с нас по-красива става.

Балончо се замислил:-Може би си прав.
Много ще е скучна сергията без нас.
Хората ни гледат, усмихват се и  греят.
Искат да ни пипнат, с нас да се посмеят.

Бомбончо и Балончо замислили се двама:
-"Хората да радваш е мисия голяма.
От гума и хартия дори да си направен.
Радост щом създаваш, ти ще си прославен.

Автор:

Мадлена Борисова 

П. П.🍋 е нашият символ за творчество за малки и пораснали деца


понеделник, 8 май 2023 г.

🍋Заек и Лисица

 


Аз Лимончик се наричам
и вълшебствата обичам.    
Може да съм малко кисел,     
но пък имам ясна мисъл. 
Искам аз да съм полезен.
 Хайде в приказния свят да
влезем.

  
Не бъди кисел... Ще ти разкажа приказка.

           .

Заек и Лисица

 Кума  Лиса из гората тръгнала.
Всеки, който срещне го придумвала,
че отсега нататък  тя ще  е на пости.
Видяла Заека и го поканила на гости
в  хралупата на морковена супа.
 
Заекът в уречен час почукал на нейната врата.
Тя поканила го любезно да поразбърка супата,
докато намери сол в хралупата.
 
Със сол върна се Лисана.
И в тенджерата със зеленчук тя бутна, Зайко,
сложи още лук... и заешка яхния сготви . 
 
Тя хапна пребогато  и сладко се облиза.
Старата Лисана в дебел  тефтер с рецепти отбеляза,
че от наивен заек май излиза най- вкусната яхния.
От тогава всеки  във гората  знае как Лисана пости
и никой не ходи и на гости.

П. П.🍋 е нашият символ за творчество за малки и пораснали деца

четвъртък, 4 май 2023 г.

Дъга 🌈

 Природата е съвършена. Дъжда навън ми напомни за едно малко момиче , което написа следното стихче в един дъждовен ден.


Дъга 🌈

Топъл дъжд обнови света 
 и капка по капка напълни се вира.
Сякаш някакво вълшебство земята сътвори
капките дъждовни засияха кат звезди.
Птичките запяха с топлия си глас 
и раят  сам дойде при нас.
Магията свърши, слънцето изгря
но нова сътвори майката земя.

вторник, 2 май 2023 г.

Село

Все по -често  обезлюдяват малките населени места.  Това е толкова тъжно. Разхождайки се около пустите  къщи  си мисля,че от това печели единствено природата.


Село

Леле, Село колко опустяло
ми изглеждаш в таз минута.
И в моето младо тяло
емоции бошуват тука.

Детски писък не раздиря
твойта тишина гробовна
и дърветата вековни-
само те са ми опора.

Природата смълчана
в тази пустош разцъфтява
и без човешкото влияние
все по- красива става.

Ала очи мъртвешки
не могат да се възхищават
 и само редки гости
на красотата ти се наслаждават.

Дните до един
 все едни и същи.
Къщите рушат се бавно.
Шепа хора месни 
помнят миналото славно.

По пътя прашен тръгнах.
Никого не срещнах .
Тишината  ми напомня,
че все останало е нещо.