вторник, 28 януари 2020 г.

Молба

Какво ли не правим, за да премахнем следите на времето. С него обаче не можем да се борим. Нито крема против бръчки, нито  естетичната хирургия ще ни направят по- млади. Но смятам, че има начин да задържим  младостта...

Молба

Написах молба
 да ми се върне
 младостта.
Върнаха ми е
 с печат "Неодобрена".
Но не е в това проблема.
Колко време си млад? -
това тормози моя свят
И как се  датират мечтите?
Каква е възрастта щом
са празни дните?
Ако още в детската градина
мечтите ни погинат
детето още в младостта
ще прегърне старостта
И ето отговор получих
вечната младост отключих
 мечтите си съм съхранила
 така ще бъда вечно млада
дори никой да не вярва

събота, 25 януари 2020 г.

Реката

Реките винаги са ме привличали. Водата успокоява. А на мен ми действа и романтично.

Реката

Там край реката
разлива се водата
Влюбена в брега
ходя като в сън

Дърветата до мен
стражи онемели
Птиците в небето
стоплят ми сърцето

Феерия  от цветя
до тайнствена гора
Цветен и дъх тревист
се смесват с хладен бриз

Там край реката
се случват чудеса
Водата се докосва
до нежните сърца

Алчност

Нищо не е безгранично, особено природните ресурси. Някои  сребролюбци мислят, че всичко се купува и продава. Не можеш да си купиш нещо, което вече го няма .Ако унищожим водите, почвата и въздуха какво ще ядем, пием и дишаме? Пари...?Злато?...

Алчност

Толкова са крехки
човешките тела
Жизнено необходима
е питейната вода
Свежа, животворна
слиза от балкана
Няма ли я- има драма

Алчността  човешка
е отрова тежка
Тя милиони хора
вкарала е в гроба
Кога ли  ще разберем
щампована хартия
трудно ще  ядем

Не всичко се купува
Алчността няма край
Природните ресурси
ни правят земен рай

четвъртък, 23 януари 2020 г.

Дърво

Безразборното изсичане на горите е огромен проблем. Всяко дърво  трябва да се пази а всяка гора възстановява, когато е необходимо. 

Дърво

На разходка лека
до близката гора
видях отсечено дърво
Колко ли е старо то?

Сигурно познава
моята баба млада
Било е то свидетел
и на войни и мирни дни

А сега отсечено така
е образец на глупостта
В мирно време е герой
паднал в неравен бой

Лесно се руши
Трудно се създава
Днес на природата вредим
Утре тя си отмъщава

Дефицит на топлина

Понякога хората сме  жестоки  един към друг. И никой не печели от това. А не е ли по- лесно  да се обичаме? Толкова ли е трудно да кажем добра дума и да направим деня  на човека по- хубав? Всички можем да сме по-добри.

Дефицит на топлина

Топлината не достига
за хорските сърца
Да стопля аз не мога
всички по света

Но мога да напиша
нещо хубаво за теб
Дано денят да е добър
а ти благословен

Ще кажа топла дума
на всеки у дома
Да се зарадват искам
във всеки дом така

Още мога да изпратя
положителна енергия
молитва да отправя
за земното спасение

Всеки може да помогне
света да стане по-добър
Трябва само малко вяра
и сърце голямо

сряда, 22 януари 2020 г.

Вихрушка

Имам усещането, че всичките стихии се крият в женската душа.  Ние жените сме емоционални, но именно това ни прави и толкова специални.

Вихрушка

Емоцията грабва
после се стоварват
последствията тежки
от неволни грешки

Вихрушката е страшна
Бурята отвън бучи
По-опасна е само тази
в женските очи

Познаваш ме добре
А още си доказваме
Че от стихии не се боиш
Нали до една такава спиш

Снимки

Обичаме да се снимаме. Това е прекрасно, тъй като хората имаме слаба памет - бързо забравяме хубавите моменти.

Снимки

От гардероба подреден
Падна върху мен
Стария червен албум
И спомени излишни
Нахлуха в моя ум

Снимки бледи, стари
А толкова са скъпи
И сладки и горчиви
Отминали минути

Седнала на пода
Миналото срещнах
Красивите моменти
Почна да  изрежда

Хубавото се забравя
Злото все се помни
Миналото зная тихо
със снимки ми говори



вторник, 21 януари 2020 г.

Птици

Днес в студеното, януарско небе видях ято птици. Те са красиви  и толкова свободни.
И по- близо до звездите.

Птици

Небето синьо
 пълно  е с птици
Те лекокрили
До звездите стигат

И аз като птица
Все нагоре гледам
А крача редом
С хора мрачни 
И  чувам ясно
Звън вериги


До тия бледи хора
Да си цветна птица
 Волна и свободна
Е грях тежък
Безподобен

Простете сиви хора
Така съм се родила
Всички газиме в калта
 Но някой до звездите стигат





сряда, 15 януари 2020 г.

Жена

Всяка жена е отделна вселена. Жените понякога сме непостоянни, но едновременно с това прекрасни. Без жените света няма да е толкова шарен и красив.

Жена

 Ярък лъч
в лед засиял
и твърд камък
и студен кристал

Силен вятър
безпътен и зловещ
стихия страшна
луд копнеж

И вода свободна
 свежа животворна
пои земята
но руши мостове

И огън буен
гори изгаря
Докосва нежно
А те изпепелява

Тя жена е
Ту гореща
Ту студена
Като кръвта ти
В твоите вени

събота, 11 януари 2020 г.

Партиен функционер

Не обичам политиката и всичко свързано с нея, но тя е част от живота ни. Всички знаем , че навсякъде по света има корумпирани и алчни партийни функционери. Според мен за заемането на висок партиен пост е необходимо да притежаваш редица човешки качества. Непонятно е как хора без тях управляват .


Партиен функционер

С душица колкото петаче
По златните павета крачи
Облечен в фалш, измама
Следва партийната програма

Издържан от слабия
Против него днес работи
Събира за черни дни
Пълен е с луксозни имоти

 Послушен е и отзивчив
На силния  се продава
Не очаквай от него
Законът да защитава

Правото тълкува угодно
На бедния смее се злобно
Той не краде а взима
А народът все го избира

петък, 10 януари 2020 г.

Малка съм


Наричали са ме "наивна", понеже не вярвам ,че злото е повече от доброто. Сигурно това ме прави малка, слаба и наивна в очите на околните. Аз винаги ще вярвам  в доброто.
А ако имате човек около вас, който вярва като в него сте късметлии.


Малка съм

Наивна съм
В зло не вярвам
То сила няма днес
Грешки не повтарям

И слаба съм
Но в слабостта
се заздравява
мъжката ръка

И малка съм
Но от моите мечти
Пораствам изведнъж
Щом до мен си ти





Пораснало момиче

Все някога порастваме- момичета се превръщат в жени. Но не е ли всяка жена  просто едно пораснало момиче?

Пораснало момиче

Как да бъдеш безразличен
към пораснало момиче
Дето с вятъра все тича
И очите   кафявите, дълбоки
греят те във всичките посоки

Помъдряла вече е с година
Белезите свои не прикрива
Недостатъците заобичала
Гледа все напред смело
И без да се затича
жъне своите победи

Влюбена в животът
Вече себе си познава
Смелостта  тя уважава
Лесно не се заблуждава

И щом сутрин се събужда
Огледалото я мъдро гледа
Да, това е нейната победа
Но цената всички знаем
Всеки плаща  с лихва
Мъдростта за младост
И живота стихва






Сърце

Нито един мускул в човека не създава толкова проблеми, колкото сърцето.

Сърце

Сърце, защо  не си
мускул обикновен?
От чувства и емоции,
естествено лишен.

Каменно да беше,
поне да не болиш.
Казват златно си,
а в мъка си стоиш

Твойта деликатност
е ненужно бреме.
Няма ли някой тук,
който иска да те вземе?