Аз Лимончик се наричам
и вълшебствата обичам.
Може да съм малко кисел,
но пък имам ясна мисъл.
Искам аз да съм полезен.
Хайде в приказния свят да влезем.
Не бъди кисел... Ще ти разкажа приказка.
Мишока Крисо
Мишока Крисо се заселил в къща малка
и тормозил много нейната стопанка.
Стопанката отдавна си живеела сама
и гонела го често със своята метла.
Мишока Крисо правел много поразии
Пилел зъби в мебели, подове, килими.
В шкафове тършувал всеки божи ден
Само лошотии да прави бил роден.
Стопанката горката залагала капани.
Слагала отрова тя във всички стаи.
Но мишока Крисо умеел да се пази.
Знаел как храната да открие и полази
Мишока си живеел, от нищо се не плашел.
В къщата спокойно навсякъде тарашел.
Създавал му обаче силен смут в душата
часовник с кукувица закачен на стената.
Часовника приличал на къща от дърво.
За циферблата място направено било.
От къщата висели вериги потъмнели.,
имали в края две топки закачени.
Стрелките се въртели и на кръгъл час.
се чувал много силен кукувичи глас.
Отваряла се бързо дървена врата
и птичка от дърво показвала глава.
Крисо се вбесявал от този силен шум.
Бързо той напрегнал мишият си ум.
Искал да достигне до малката врата.
Със зъби да отхапе омразната глава.
Мишока най-обичал кухненският шкаф.
В него се намирал любимият му рафт.
Часовника и той в кухнята висял.
Високо на стената над масата стоял
Щом настане вечер и стопанката грижлива.
дърпала набързо желязната верига.
Така часовника навивала без спир.
Смущавала на Крисо всеки нощен пир.
Крисо се опитвал да се възмущава.
Дървената птичка решил да назидава:
-Кукаш много грозно.Я се засрами!
По-добре не кукай! По-добре се спри!
Никой не отвърнал, но на кръгъл час
мишока чул отново противният му глас:
-Кросо ти си вреден, мразен и нахален.
Мислиш, че не зная колко си потаен.
Крисо се ядосал, отправил и заплаха:
-Аз ще те достигна и ще те захапа!
Няма ти да кукаш и ме притесняваш.
На никой си не нужна. За нищо ти не ставаш.
Преди да се затвори малката врата
отвърнала набързо птичата глава:
-Ти си лош и само можеш да рушиш.
Аз, че съм ненужна само ти твърдиш.
Мишока се ядосал и шумно пилел зъби.
Обидата не можел просто да загърби.
Мислел си, че трябва веригата да стигне
да скочи върху нея, целта си да постигне.
Бързо се огледал, на масата видял.
Покрита с чинийка купа той съзрял.
-"От нея ще отскоча, Имам днес късмет.
Не знаел, че е пълна с много лепкав мед.
На масата отгоре се бързо озовал.
Към купата подскочил мишока побеснял.
Чинийката избутал със своите крака
Паднал и цамбурнал в купата с меда.
И ето, че отново настанал кръгъл час.
Отново се разнесъл познатият му глас.
Стопанката събудил.В кухнята дошла.
Видяла, че мишока е цопнал в меда.
Захлупила го бързо тя с плик голям:
-Хванах те аз тебе разбойник неразбран!
Завързала тя плика и хайде на боклука.
Радвала се тя: -Това си е сполука!
Кукането спряло, отново тишина,
но мисъл се въртяла в птичата глава:
-"Колко са опасни сладките неща.
Капани за злодеи.Вършат чудеса.'
Автор:
Мадлена Борисова
П. П.🍋 е нашият символ за творчество за малки и пораснали деца
