Аз Лимончик се наричам и вълшебствата обичам.
Може да съм малко кисел,
но пък имам ясна мисъл.
Искам аз да съм полезен.
Хайде в приказния свят да
влезем.
Не бъди кисел... Ще ти разкажа приказка.
Спор в лехата
Имала стопанка мъничка градина.
Ширело се в нея едно дърво, смокиня.
Имало на слънце само две лехи.
Засела тикви, зелки от стартове добри.
Но много дъждове донесла пролетта.
От влагата растяла всякаква трева.
Зелките измрели, останала една.
И тиква оцеляла от многото вода.
Зелката растяла голяма и красива.
Тиквата стъбло голямо придобила.
Станали огромни и нейните листа,
завързала и плод с оранжева кора.
Стопанката плевела лехите с ръка,
но никнала отново след нея пак трева.
Останала в лехата голяма паламида.
Пораснала голяма, зелена и бодлива.
Зелката растяла и хвалила се тя:
-Много съм красива, с хубави листа.
Приличам аз на цвете разстящо в леха.
С цветята ще се меря аз по красота.
Тиквата на сянка растяла под листо.
Знаела, че има тя френско потекло.
Присмивала се тихо на рошавата зелка,
че смята се за важна, дори за хубавелка
Не спирали хвалбите на зелката голяма.
Не спирала да прави на себе си реклама.
Тиквата решила това да прекрати:
-Омръзнаха ми вече зелеви хвалби!
Зелката обаче не спряла да говори.
Обидила се много и искала да спори:
-Ти си проста тиква, я не се пъчи!
Няма как да чуеш за себе си хвалби.
Тиквата тогава се много разгневила.
За своето потекло веднага споделила:
- Аз тиква съм красива, държа се на ниво.
Чудна форма имам и френско потекло.
Всички ме наричат още "Пепеляшка",
а твоята природа е проста и дивашка.
Зелката тогава направо изревала:
-Имам потекло! Селекция съм аз отбрана.
Плевела бодлив прекъснал ги с насмешка:
-И двете в момента сте голяма смешка.
Не знаете, че спора изглежда ви нелепо.
И двете ви очаква някой ден рендето.
Зелката щом чула се стреснала веднага.
-"Проклета паламида, но може би е права."
Тиква и тя за дълго замълчала.
Бъдеще в тава бърза тя видяла.
Станало и криво:-"Нахална паламида".
Решила да отвърне и злобата не крила:
-Ти си плевел грозен, ненужен и бодлив!
Дано да ти изсъхне твоят корен див!
Плевелът отвърнал на тиквата с насмешка.
-За мен се заблуждаваш и си в голяма грешка.
Аз билка съм полезна и ставам за лекарство.
С качествата мои всички са наясно.
Вие сте засети, защото сте храна.
За мен се сеща някой изпадне ли в беда.
Много съм омразна на всички градинари.
Природата ме пази чрез корените здрави.
Тиквата решила вече да не спори.
Своят опонент не може да обори.
Зелката унила, замислена мълчала.
Че може на салата да стане проумяла.
Спора бил приключен в малката леха.
Зелката мълчала за своята красота.
Вече примирена тиквата била,
че тука е засята да бъде тя храна.
Плевела си мислел:-"Колко съм щастлива.
Смятат ме за плевел, смятат ме за дива,
но може да потрябва лечебната ми сила.
Дори да съм бодлива, аз всеки бих спасила"
Автор:
Мадлена Борисова
П. П.🍋 е нашият символ за творчество за малки и пораснали деца
