неделя, 3 декември 2023 г.

🍋 Двете джуджета


Аз Лимончик се наричам
 и вълшебствата обичам.    
Може да съм малко кисел,     
но пък имам ясна мисъл. 
Искам аз да съм полезен.
 Хайде в приказния свят да
влезем.

  


Не бъди кисел... Ще ти разкажа приказка



     ❄️🧑‍🎄    Двете джуджета❄️🧑‍🎄
  
В една голяма, красива планина
покрита с вековна букова гора,
с много за всички, над гъстите гори
живеели джуджета, но нямали бради.

По-дребното джудже наричало се Том.
Горската му къща имала балкон.
Другото джудже наричало се Мат.
Имало си къща до малък водопад.

Срещали се често джуджетата в гората.
Познавали. те всеки камък в планината.
Имали обаче общ проблем голям:
Преследвани били от вълк свиреп и неразбран.

От както се заселил в близките гори
малките джуджета си правели стрели.
С лъкове на рамо те ходели в гората..
Носели и малки брадви в ръката.

Трудели се много, събирали дърва.
Набавя ли си те за зимата храна 
Знае ли, че тя е дълга в планината.
Мокро и студено ставало в гората.

Въпреки обаче студът и снеговете
за празнична трапеза се стяга ли и двете.
Знаели, че трябва в коледната нощ
в малките им къщи да цари разкош.

Преди много, много Коледи назад,
когато Мат бил още много млад,
тръгнал да намери хубава елха.
Навлязъл той навътре в гъстата гора.

Когато си намерил мечтаната елха
стигнал до поляна и там видял шейна.
Някакви елени стояли до шейната.
Мъж с червени дрехи поглаждал си брадата.

Мат се изненадал, бил много изморен.
Много път изминал в този зимен ден.
Тръгнал към шейната и мислел притеснен:
- "Видение това е!"-и бърчел нос студен.

Погледнал към шейната, имало пакети,
всички разноцветни и всички с етикети.
Елените стояли, поклащали с глава.
Имало звънче на всеки на врата. 

Мат пристъпва бавно, така и не разбрал,
че мъжът с брадата него е видял.
Гледал той джуджето с голяма изненада.
Започнал от далече Мат да заговаря:

-Хей джудже ела, Къде живееш ти?
Има ли, джуджета в тези планини?
Мат се окопитил, решил да се представи.
-Аз се казвам Мат, Живея в тез дъбрави.

Огледал го мъжът и казал му тогава:
-Дядо Коледа съм аз, на теб да се представя!
Пътувах много дълго, идвам от далече.
Почивам си от пътя, Днес е Бъдни вечер.

Спрял съм за почивка и чакам тъмнината.
Прибирай се и ти, вземи си и елхата.
Подарък ти не нося, не знаех, че те има.
За тебе ща се сещам от тука щом премина.

Минали години, но споменът останал.
Подаръци не чакал, дори не се надявал.
Коледа празнувал, че празник е това.
Правел си сладкиши и кичел си елха.

И ето,че отново Коледа дошла.
Поканил Том на гости той за вечерта.
Джуджетата седели на топло край елхата
Залостили те здраво на къщата вратата.

Мат попитал Том:-Вълкът да си видел?
Къде ли, в този студ сега се е заврел?
Том му отговорил:-Да видях го, вчера беше.
Пак ни обикаля, видях го отдалече.

Мат тогава казал:-И аз го чух да вие.
Следите му видях, наднича и се крие.
Празник е обаче и чака ни забава.
Дядо Коледа започва подаръци да дава.

Том сърдито казал:-Вълк ни дебне в този час!
Дядо Коледа го няма и забравил е за нас.
Защо не вземе да се справи с този вълк свиреп?
Всичко живо той изяде, подъл стар наглец.

Мат отвърнал: -Дядото не може вълците да гони.
Няма как за нас той това да стори.
Щом слезе с шейната вълкът ще разбере.
Горките му елени ще иска да яде.

В къщурката тогава избухнал бурен смях.
Джуджетата се смеели и нямали те страх.
Не знаели, че вълчо до къщата стои.
Дебне ги и слуша с наострени уши.

Ядосал се вълкът:-С мене се шегуват!
Тези две джуджета не искат да кротуват."
Махал с опашка, заканвал се на ум:
-"Аз вазе ще разкъсам без да вдигам шум."

Трескаво си мислел:-"Първо Том ще ям.
Тази нощ ще тръгне към къщата си сам.
Голяма изненада джуджетата ги чака.
Подарък ще получат, мойта вълче лапа.

Нервно тъпчал с лапи, така и не разбрал 
колко сняг се трупа. Силен сняг валял.
Мислел си, че трябва да дебне от засада:
-Този дребосък не трябва да избяга.

Мислел и решил пътечка да направи.
Щом тръгне Том по нея с него ще се справи.
Започнал да разбутва с лапи той снегът.
Тъпчал и разбутвал, правел тесен път.

Джуджетата на топло ядки сладко яли.
Том попитал Мат:-Да питам, ти разбра ли?
Защо вълкът ни мрази, преследва и ръмжи?
Нали царува той в близките гори.

От както се засели и всичко изпояде.
Птиците прогони.Зае се после с назе.
Разказваше на всички колко сме проклети.
Пияници били сме. Слухове нелепи.

Мат му отговорил:-Знае, че го мразим.
Малките животни крием и ги пазим.
В твоята къщурка ти имаш зоопарк.
Аз зайче отървах от него вчера пак.

Том тогава станал от малкото си столче
и надникнал той през ниското прозорче.
Казал с изненада:-Леле, сняг вали!
Тука ще стоиме затворени с дни.

Дядо Коледа ни праща подарък снегове.
Накрая и вълкът и нас ще изяде.
Мат и той погледнал:-Да тука ще стоим.
Може би ще трябва да легнем и поспим.

Мат и Том заспали, а вън снегът валял.
Премръзналият вълк копаел и скимтял.
Тогава от високо чул той реч човешка.:
-Вълк, внимавай много,че ще направиш грешка!

Вълкът с изненада погледнал към небето.
Видял шейна с елени и "спряло му сърцето."
"-Дядо Коледа това е"!-стреснал се вълкът.
Виждал тази гледка той за първи път.

Дядо Коледа попитал:-Вълчо, я кажи
защо стоиш на вън? Силен сняг вали.
Вълчо отговорил:-Две джуджета пазя.
Приятели са мои, За тях пътечка правя.

Гостът му отвърнал:-Ела до близката поляна.
Подарък да ти дам, Аз нося ти награда.
Вълчо се зачудил, но хукнал през снегът.
Мислел се за умен:-"Как лъжа на мигът".

Трудно се добрал до близката поляна.
Над него се въртяла шейната празна и голяма.
Дядо Коледа надигнал голям чувал с ръка.
Изсипал въглени и пепел върху вълчата глава.

После му подвикнал:-Внимавай вълчо! Зная!
Джуджета, че преследваш аз няма да забравя!
Теб те наблюдават в гората всички птички.
Не може да си правиш с мене ти шегички!

Вълкът стоял и мигал. Ръмжал и побеснял.
Шейната как изчезва така и не разбрал.
По козината мокра полепнала чернилка.
Вълкът закани сипел и вече нямал спирка:

-Всичките елени аз ще ти изям!
И тебе ще нападна, щом те срещна сам!
Доносниците твои всичките ще хвана!
Скъпо ще платиш за своята измама!

Дядо Коледа летял със своята шейна.
Рудолф проговорил:-Браво за това,
че хубаво насоли вълчата глава!
Мисли се за умен, а служи си с лъжа

Вълците са много свирепи и големи.
Трябва да се требят! Та те ядат елени.
Дядо Коледа тогава на Рудолф отговорил:
-Елени, че яде лошо не е сторил.

Не трябва да се учи джуджета да яде.
Тогава той на мене щети ще нанесе.
Подаръците няма кой да ми направи
и светът за мен бързо ще забрави.

На никой вълк не може да се разреши
джуджета да преследва. Това ще разруши
моето вълшебство и радостта голяма.
Подарък под елхата, това е мойта слава.

Спряло да вали още рано сутринта.
В малката къщурка влязла светлина.
Джуджетата веднага станали от сън.
Хукнали да видят какво се случва вън.

Отворили вратата, избутали снегът.
След това се спрели, направен бил им път.
Виждали се стъпки и Том почти извикал:
-Тук е бил вълкът и цяла нощ е тичал.

По тясната пътека Том и Мат вървели.
До къщата на Том вървели и мълчали.
Том се възмутил:-Проклетник, път ще прави!
Не може да насмогнеш на вълчи изненади.

Мат се пошегувал:-Магия е това.
По Коледа се знае,че стават чудеса.
Някой омагьосал е вълчата глава
Злото е превърнал в голяма добрина.


Автор:

Мадлена Борисова 

П. П.🍋 е нашият символ за творчество за малки и пораснали деца

Край

Мисля, че всеки край е едно начало и само от нас зависи да видим възможността в промяната.


Край

 Краят всички чакат 
а той бе начало .
Щастието гледат
в криво огледало.
Размазан и далечен 
образ смешен пазят.
На времето диктуват
какво да е в забрава.
 Далеч от  своите мечтания 
 живота върна ги от раз.
Невъзможното желаят
виках им без глас.
Дарът тук е скрит:
Свободна е душата.
Милост на земята .
Триумф на красотата .