неделя, 26 април 2020 г.

🍋 Вълшебната планина




Аз Лимончик се наричам
И вълшебствата обичам
Може да съм малко кисел
Но пък имам ясна мисъл
Искам аз да съм полезен
Хайде в приказния свят да влезем


     Не бъди кисел... Ще ти разкажа приказка.



Вълшебната планина

В много древни времена.
Чак накрая на света.
Имало вълшебна планина,
в която случвали  се чудеса.
Хора ходили в планината.
Разказвали за чудесата.
Беден момък станал бил богат.
Някой оздравя а бил сакат.
Всички питали за планината.
Как се случват чудесата?
Как до нея да достигнат?
Какво да правят щом пристигнат?
Царят също чул за чудесата.
Заповядал да открият планината.
Да видят, да проучат, да разкажат
на царя карта да покажат.
Тръгнали са царските слуги.
Вървели през поля, гори.
Вървели много, много дни.
Стигнали до снежни планини.
Студ и лед отвесни канари.
Не може рая да са тез скали.
Не може да преминат планината
и тръгват в посока непозната.
Свършиха храната си слугите.
За да ядат ловували в горите.
И вместо да открият планина
открили морска синева.
Където да погледнеш все вода.
 Какво да правят пък сега?
Дали не може да се върнат?
В каква посока пак да тръгнат?
Тръгнали да ходят по брега.
Тръгнали  да търсят и вода.
Намерили си хубава гора,
в която имало дори река.
Не искали на път да тръгнат пак,
да се върнат вече няма как.
Научили се да ловят и риби
и си направили сами колиби.
Царят чакал, чакал и умрял,
така и нищо не разбрал.
Заглъхнала и таз мълва,
че имало вълшебна планина.
А пък царските слуги
не търсят вече планини.
Открили чудни брегове
и стават морските царе.
Когато търсиш чудеса
Откриваш истина една
Дори да няма чудеса
Променяш своята съдба

П. П.🍋 е нашият символ за творчество за малки и пораснали деца

 Автор на приказката: Мадлена Борисова
 Съавтор:  Йоана Борисова

Няма коментари:

Публикуване на коментар