петък, 29 май 2020 г.

Цифри

Като се замислиш всичко може да се уточни с цифри. Дори неща, като брой вдишвания, целувки, прегръдки. Но за мен истинската важно е какво чувстваме. 
Това трудно се измерва в цифри. 

Цифри

Хайде днес да помълчим.
Просто кратък, светъл миг.
Двамата да  изчислим
сърдечния си ритъм.

Нека си седим така-
само очите да говорят.
Да  задържим мига,
накъсващ ни дъха.

Може всичко с цифри
да отчетем прилежно.
Но струва ми се някак неизбежно,
те да ни разкрият твърде малко, 
за нашите моменти сладки.


вторник, 26 май 2020 г.

Амбиция

Никога не сме напълно удовлетворени от постигнатото . Амбициите в разумни граници са полезни, но започнат ли да ни управляват имат унищожителна сила.


Амбиция

Всичко взе не даде много.
Ще ме следваш и до гроба.
В клетките ми ти си се впила
и много от тях унищожила.

Да знам, да мога, да умея.
А кога ли ще живея?
Вечно давам, все не стига.
Докога е цялата интрига.

Идеи, планове, проекти
не може да реализира всеки.
Нужна е амбиция голяма,
но тя много взема от теб накрая.

И днес теглейки чертата
ще си позволя съвет да ви отпратя.
Не се отдавайте на амбициите само.
Егото от щастието не е по- голямо.

четвъртък, 21 май 2020 г.

Дъждовен ден

Навън вали и меланхолията те превзема. Това време е отлично за размисъл и поезия.
Наслади му се.🌧️🌧️🌧️

Дъждовен ден

Ден като вечност.
Навън е сякаш спряло.
Дъждът превзема
нашето съзнание.

Свят на пауза.
Някак меланхолично
текът капчуци 
и  пълзят минути.

Влагата се впива
чак до кости,
стига до ума ти
и го залива с мисли.

Тази кратка пауза
е отчайващо необходима,
за слънцето да се подготвим,
на чисти мисли да се стоплим.

вторник, 12 май 2020 г.

Безразлично

Интересни  са мъжете, които са много красиви, но студени. Напомнят ми на евтин, но добре опакован подарък. На  тях посвещавам този стих.


Безразлично

Наркотичното влияние
на твоята персона
лошо повлиява
тяхната вселена

Упояваш с усмивка
силно се замайват
от абстиненция страдат
щом на края тръгнеш

Знаеш как им действаш
да се изчистят  не успяват
дават всичко свое
да те притежават

 Не станах част от тази армия
 съзряла твойта същност
Като камък си студен
под гореща външност

Истината проста зная
ти само себе си обичаш
твоето сърце е все студено
 и към всяка - безразлично



неделя, 10 май 2020 г.

Неизменни

 В днешния свят приятелите са опора. Достатъчно е да знаеш, че някъде там има хора, с които  отношенията ви са неизменни.

Неизменни

Не се чуваме  със седмици.
Не се  виждаме с години.
И ето че се срещаме
не сме се променили.
Още разговорът лесен е.
Безконечно си върви.
И часовника препуска
усмивките брои.
И все не ни достига
време да се наговорим .
И обещаваме си
пак да го повторим.
Километри и време
няма да ни разделят.
Споделените моменти
живи ни държат.
Приятелите зная
 по това се познават,
когато във времето
неизменни си остават.

събота, 9 май 2020 г.

Летен спомен

Обичам времето прекарано на морето. Винаги си взимам мидички и някой приятен летен спомен.🌊


Летен спомен

Вятърът се закача
с лятната ми шапка.
Аз съм окрилена,
от свободата му пленена.
Улавям ъгли светли
да вплета в  косата слънце
и хващам си моменти
да топлят в мразовита зима.
И с морето си играя,
а то щедро ми се радва.
Вълните се докосват
до мойта жизнерадост.
В магиите не вярвам,
ала как да нарека
морската омая,
която ме обхвана.
Летен спомен
в душния следобед
морска лекота ми връща
и свежестта на бриза
леко ме прегръща.


петък, 8 май 2020 г.

Парчета

"Счупена стомна не се лепи". Ами ако използвам счупеното за нещо ново. Така се рециклират предмети, но също и животи...

Парчета

Остри парчета
покриват пода.
В тях съм умножена.
И няма сила,
която да ги върне
в цялост съвършена.
Аз като художник
красота намирам
и в тяхната угроза,
парчетата събирам.
От тях мозайка
 ще направя
и на нея ще се радвам.
Така и парчета
 от душата си съединявам
и тя е по- красива.

събота, 2 май 2020 г.

🍋 Магичната коса




Аз Лимончик се наричам
И вълшебствата обичам
Може да съм малко кисел
Но пък имам ясна мисъл
Искам аз да съм полезен
Хайде в приказния свят да влезем


     Не бъди кисел... Ще ти разкажа приказка.


Магичната коса

Живяла някога мома
Със златна и дълга  коса
Тънка като свила
Баща и владетел
На много земи
Искал  момък
Да го наследи
Ала тя била една
такава своенравна
Поставила условие
За бъдещия жених
Да оплете въже
Със своите ръце
От отрязаните и коси
И то да издържи
Люлка златна
И нея самата
Да се люлее и да пее
Много момци решили
Късмета да опитат
От тънката коса
Въжета да оплитат
Отказали се много
Но в светъл ден
 появил се млад офицер
От конната девизия
Той въжета вплел с косата
люлка вързал до водата
И невестата получил
И пребогата зестра
Не знаел само
за вълшебството в косата
На своята жена
Победа след победа
На фронта се доказал
Малко от косата
В джоба пазел
Наший офицер
е вече генерал
И има дъщеря
С тъничка коса
Тя жених си търси
Да умее въжета да плете
Със своите ръце
От отрязаните и коси
И то да издържи
Люлка златна
И нея самата

П. П.🍋 е нашият символ за творчество за малки и пораснали деца