Вселени

Чувала съм че лъжата е творчески процес. Сигурно са прави. Необходимо е много въображение за да излъжеш близък човек. Колко често го правим. Позволяваме си дребни уж благородни лъжи към околните но иначе държим да ни казват истината. Не е ли абсурдно? А истината не винаги е красива и често ни наранява. Затова понякога имам усещането , че сме заобиколени от вселени с лъжи. Понякога стават толкова много, че да си сам  е опция.

Вселени

Къде и как да те намеря

мое щастие миражно

В нечии очи

гледащи ме влажно

Сега  е тъмно

Вселени от болки и лъжи

мигове несподелени

изгубени нощи и  дни

Къде се дяна свободата

и сладкия спомен- надежда

Тихо в нощта

самотата ме повежда

Сила колко шепа сбирам

и изоставям страховете,

и вкъщи се прибирам

Ще тръгна кротко, без да се обръщам,

и късче свобода с две ръце прегръщам