Решение

 Когато двама решът да бъдат заедно е прекрасно.  Има някаква магия в това (или е съдба) . 

Решение 

В самотна къщичка една
се криха двама от дъжда. 
Уж непознати са били, 
ала днес не са сами. 
Пиха топъл чай. 
Дъжда намокри ги едва
И в есенната пустота
решиха да се съберат, 
зимен студ да победят. 

Отново

Лятото дава път на есента. Има нещо много успокояващо в редуването на сезоните отново и отново... 

 Отново

И ето есен е отново. 
 Студа за себе си напомня. 
Малките листа от злато

сбогуват се с жарко лято. 
В килима пъстър аз намирам, 
с форми най - различни, 
листа и спомени епични, 
златни, като отминалото  лято. 

Портрет

Красивите истории са моя слабост. А когато те са и семейни ме вдъхновяват. 

Портрет 

На гости бях и там видях
над старата камина блед портрет, 
на който бяха трима. 
Достолепен мъж,
жена красива
и слабичко дете. 
Загледана а в тях, 

 изобщо не разбрах 

кога време мина. 

Но чух история красива. 

За тези трима и за миналото време. 

/Лято черидесет и второ/

На фронта оцелял едвам

и вкъщи се прибрал 

млад войник с хубав лик. 

Дете му се родило, а после внук, 

затуй и аз пиша тук. 

Този момък блед

е на дядо първи братовчед. 

И с неговият род

сега играеме белот. 

Приказки с хубав край

и в живота има знай. 

Май най - важните неща 

 неизбежно ни водят у дома. 

Черно и бяло

Рядко нещата са изцяло черни или бели, повечето пъти са  сиви. А аз никак не обичам сивото. 

Черно и бяло 

С черните очи ме гледаш. 

Тъмната душа си даваш. 

Скелет в гардероба криеш. 

Стоиш и нищичко не казваш. 

Черни мисли за мене имаш. 

В черно да се облека ме чакаш. 

В тъмни краски ме рисуваш 

пред твоите приятели. 

А аз съм бяла, светла. 

Светлината ме привлича. 

И твойте тъмни краски 

много не обичам. 

Ти студен и тъмен

Аз светла и невинна

В тъмното нагазил си

Към светлината не отивай

Сега аз зная- черното и бялото 

 поотделно са красиви, 

но щом се докоснат 

превръщат се в сиво. 

Мое лято

На мнозина лятото е любим сезон. И аз не правя изключение. ☀️

                   Мое лято 

 Ти мое лято си енигма, 
мистерия нова, благослов. 
До мен последно ти достигна
и каза :Ето ме. Дойдох.

Ти разказа за морето
и за на балкана красотата. 
Разтвори длан и ми даде 
изобилието на земята. 

Тръгваш вече? Стой. Почакай. 
Да се радвам още малко. 
Времето все не ми достига 
с тебе мое цветно лято. 

Август

Август е и ритъма е различен. 🏖️

Мирише на море, къпини и приключения. 

Август 

Аромата на къпини, 

златен плаж, море

и желание за живот

в свободното сърце. 

Август е интрига-

знойна и гореща. 

Силно тя трепти, 

на хоризонта 

ни посреща. 

През нощта живеем, 

а денем сме лежерни. 

Да празнуваме умеем 

лятното безвремие. 

🍋Зеленчукова градина

Аз Лимончик се наричам
И вълшебствата обичам
Може да съм малко кисел
Но пък имам ясна мисъл
Искам аз да съм полезен
Хайде в приказния свят да влезем

     Не бъди кисел... Ще ти разкажа приказка.

Зеленчукова градина 

 Имала е баба Гина

 зеленчукова градина - 

домати, моркови и зелки, 

 патладжани и пиперки. 

Но решила баба Гина

градината да украси. 

 Красива ще е таз година. 

Цветя носела в лехи. 

Зеленчуците разтяли. 

Първо нищо не разбра ли. 

Но цветята пораснали

и цветчета разцъфтяли. 

Цветята станали красиви, 

 а зеленчуците унили

и при цветните лехи 

долетели рой пчели.

В градината настанал смут. 

 Пръв обадил лукът. 

 Защо цветята тук растат? 

Плодове не ще дадат.

Зелките се разгневили

и гнева си споделили

 с пиперки и домати, 

 краставици и салати.

И започнал страшен спор

в зеленчуковия двор. 

Кому са нужни тез цветя? 

Те не стават за храна.

Спора разрешила

 пчеличка работлива,

 цветята защитила

 и на всички обяснила.

Нектар аз смуча от цветята

 и превръщам го в мед. 

 Всички радват се на красотата 

и берат ги за букет. 

Радвала се баба Гина

на красивата градина, 

 а пък нейният съсед 

имал много вкусен мед. 

Автор:

Мадлена Борисова 

П. П.🍋 е нашият символ за творчество за малки и пораснали деца