Тайни

Всички си имаме своите малки тайни особено  жените. За мен няма жена, която да няма минало.

Тайни

Де да можех тъй да пиша
Като благословия висша
Де да можех да опиша
Нашата страст предишна

Мина времето тъй бързо
Всичко се забравя някак
Само трайно в нас остава
Да горчи леко самотата

По пътища незнайни
Бягах скрила тайни
Ала тайните омайни
Някога излизали наяве

Дори да си бегач от класа
Тайните ще те догонят
Но жена без минало аз зная
Не се е представила достойно

Ангел

Вярвам, че всеки добър човек си има ангел. Той ни обгръща нежно с криле, когато сме в опасност и се радва с нас, когато сме щастливи.

Ангел

С криле леки завита

Щом нищо не върви

Се чувствам скрита

От лоши погледи 

Не могат думи тежки

Да ме сразят докрай

Защитена нежно 

Съм от всемира знай

Вселенските закони

Не се  тълкуват

И само по заслуги

Теб те съдят

А щом любов носиш в сърцето 

 ти пращат нейде от небето

Ангел със сребърни крила

Да пази чиста твоята душа

Криле

Мечтая да притежавам лек за всички беди и да го раздам. Представете си свят без болест, глад, жестокост и нещастие.

Весели празници!

Криле

Криле да имах та да литна

В лазурни небеса свободно

Там ангелите да попитам

За щастието тъй лъжовно

Там високо да изпрося

Прошка  и всемирна обич

Лек живителен да взема

За бедност и тревожност

Ах, да можех безпощадно

Злото да сразя навеки

И надежда  и усмивки

да раздам на всеки

Изгубен град

Има места ,където се чувстваме у дома.  Но това усещане може да  не остане завинаги. Както си обичал едно място, наричал си го свой дом, така може и  да го намразиш. Тогава остава само натрапчивото усещане за загуба и  сладко - горчиви спомени.

Изгубен град

Към този град имам алергия
Спомени изплуват в нощта
остатъчни чувства и съмнения
Ме терзаят на познатите места

Толкова алчност се е събрала
В дребните душици тук
А пустотата царува  тихо
Превзела е градът

Град от срам и поход
Град на върховна суета
Че избягах някога
Разберете ме сега

Даже въздуха тогава
Ми тежеше много
Бързо ми олекна
Като казах "сбогом"

Но когато рядко се отбивам тук
Ми се ще да съм оставила път
Понякога в нощ студена
Се чувствам много променена

Отдавна в този град не е моя дом
Но от мен често се откъсва стон
Когато в тъмна нощ се прибера
И тук не се чувствам у дома

Фалшив герой

Как умеят някои хора да се преструват така добре? На мен ми е много трудно дори да се усмихна насила. Има хора, които добре имитират просперитет, щастие дори любов.  С такава компания ни остава само да наденем маските и да се насладим на евтиния спектакъл.

Фалшив герой

Взела двойнa дозa празнична забрава
Заела удобна поза  от репертоара
С фалшиви чувства ме заливаш
Заради мен недей да спираш

Срок на годност има любовта
Ти стоиш тъкмо затова
Показно щастлив и зареден
От алчност  виждам  замърсен

Твойте чувства са обезценени
Ти си разигравай свойте  сцени
За пари на всичко си готов
Дори да продадеш любов

Оптимист

Има една рядка порода хора , които винаги са ме удивлявали - оптимистите. Не мога  спокойно да се причисля към тях или поне не и без много уговорки. Липсва ми онази ярка и безумна вяра , че всичко  винаги ще  е наред. На тези хора обаче истински се  възхищавам.И се надявам те да стават все повече. Може да се познаете в следващите редове.


Оптимист

Да гледаш с поглед светъл
като тъмнината е навред
Да дишаш леко в тежък миг
страха опитомил най-напред
 Да крачиш горд  към опастността
Да стъпваш смело по тази земя
Мечтите си да отстояваш така
да няма невъзможни неща
да няма пречки в света
И с този стих цветист
Ти слагам етикет- оптимист

Събуди се...

Събуждане... Винаги е трудно да се разделим с удобната прегръдка на съня, но раздялата е неизбежна. Остава ни само да посрещнем  деня с усмивка и оптимизъм.


Събуди се

Хайде,събуди се!
Отвори очи.
Денят започва.
Завивката махни.

С усмивка
започни деня,
и носи красотата
на съня.