Има една рядка порода хора , които винаги са ме удивлявали - оптимистите. Не мога спокойно да се причисля към тях или поне не и без много уговорки. Липсва ми онази ярка и безумна вяра , че всичко винаги ще е наред. На тези хора обаче истински се възхищавам.И се надявам те да стават все повече. Може да се познаете в следващите редове.
Оптимист
Да гледаш с поглед светъл
като тъмнината е навред
Да дишаш леко в тежък миг
страха опитомил най-напред
Да крачиш горд към опастността
Да стъпваш смело по тази земя
Мечтите си да отстояваш така
да няма невъзможни неща
да няма пречки в света
И с този стих цветист
Ти слагам етикет- оптимист
Няма коментари:
Публикуване на коментар