Парчета

"Счупена стомна не се лепи". Ами ако използвам счупеното за нещо ново. Така се рециклират предмети, но също и животи...

Парчета

Остри парчета
покриват пода.
В тях съм умножена.
И няма сила,
която да ги върне
в цялост съвършена.
Аз като художник
красота намирам
и в тяхната угроза,
парчетата събирам.
От тях мозайка
 ще направя
и на нея ще се радвам.
Така и парчета
 от душата си съединявам
и тя е по- красива.

🍋 Магичната коса

Аз Лимончик се наричам
И вълшебствата обичам
Може да съм малко кисел
Но пък имам ясна мисъл
Искам аз да съм полезен
Хайде в приказния свят да влезем


     Не бъди кисел... Ще ти разкажа приказка.

Магичната коса

Живяла някога мома
Със златна и дълга  коса
Тънка като свила
Баща и владетел
На много земи
Искал  момък
Да го наследи
Ала тя била една
такава своенравна
Поставила условие
За бъдещия жених
Да оплете въже
Със своите ръце
От отрязаните и коси
И то да издържи
Люлка златна
И нея самата
Да се люлее и да пее
Много момци решили
Късмета да опитат
От тънката коса
Въжета да оплитат
Отказали се много
Но в светъл ден
 появил се млад офицер
От конната девизия
Той въжета вплел с косата
люлка вързал до водата
И невестата получил
И пребогата зестра
Не знаел само
за вълшебството в косата
На своята жена
Победа след победа
На фронта се доказал
Малко от косата
В джоба пазел
Наший офицер
е вече генерал
И има дъщеря
С тъничка коса
Тя жених си търси
Да умее въжета да плете
Със своите ръце
От отрязаните и коси
И то да издържи
Люлка златна
И нея самата

П. П.🍋 е нашият символ за творчество за малки и пораснали деца

🍋 Вълшебната планина

Аз Лимончик се наричам
И вълшебствата обичам
Може да съм малко кисел
Но пък имам ясна мисъл
Искам аз да съм полезен
Хайде в приказния свят да влезем


     Не бъди кисел... Ще ти разкажа приказка.

Вълшебната планина

В много древни времена.
Чак накрая на света.
Имало вълшебна планина,
в която случвали  се чудеса.
Хора ходили в планината.
Разказвали за чудесата.
Беден момък станал бил богат.
Някой оздравя а бил сакат.
Всички питали за планината.
Как се случват чудесата?
Как до нея да достигнат?
Какво да правят щом пристигнат?
Царят също чул за чудесата.
Заповядал да открият планината.
Да видят, да проучат, да разкажат
на царя карта да покажат.
Тръгнали са царските слуги.
Вървели през поля, гори.
Вървели много, много дни.
Стигнали до снежни планини.
Студ и лед отвесни канари.
Не може рая да са тез скали.
Не може да преминат планината
и тръгват в посока непозната.
Свършиха храната си слугите.
За да ядат ловували в горите.
И вместо да открият планина
открили морска синева.
Където да погледнеш все вода.
 Какво да правят пък сега?
Дали не може да се върнат?
В каква посока пак да тръгнат?
Тръгнали да ходят по брега.
Тръгнали  да търсят и вода.
Намерили си хубава гора,
в която имало дори река.
Не искали на път да тръгнат пак,
да се върнат вече няма как.
Научили се да ловят и риби
и си направили сами колиби.
Царят чакал, чакал и умрял,
така и нищо не разбрал.
Заглъхнала и таз мълва,
че имало вълшебна планина.
А пък царските слуги
не търсят вече планини.
Открили чудни брегове
и стават морските царе.
Когато търсиш чудеса
Откриваш истина една
Дори да няма чудеса
Променяш своята съдба

П. П.🍋 е нашият символ за творчество за малки и пораснали деца

 Автор на приказката: Мадлена Борисова
 Съавтор:  Йоана Борисова

🍋 Раждането на Лимончик

Аз Лимончик се наричам
И вълшебствата обичам
Може да съм малко кисел
Но пък имам ясна мисъл
Искам аз да съм полезен
Хайде в приказния свят да влезем

     Не бъди кисел... Ще ти разкажа приказка.

Раждането на Лимончик

В  село малко Бай Мирон
Имал много стар лимон
Дървото старо си растяло
Даже вече не цъфтяло
Седнал за почивка Бай Мирон
Там до статия лимон
И как седял така заспал
Как заспал и не разбрал
Сънува Бай Мирон лимона
Как родил е плод голям
Едва задържа се на клона
Казал си лимон ще ям
Хубаво разгледал той плода
Лимона имал си уста
Появили се очи, уши
Сред листата  и коса стърчи
Страх обзема Бай Мирон
Няма как това да е лимон
Лимона вече има си глава
Две ръце и два крака
Бай Мирон се ужасява
А лимона вече шава
Къса клона но не пада
Скача и се преземява
Отива странният лимон
Да се представи на Мирон
Аз Лимончик се наричам
И вълшебствата обичам
Ще тръгна вече по света
За да търся чудеса
После аз ще ги разкажа
Доброто искам да покажа

П. П. 🍋 е нашият символ за творчество за малки и пораснали деца


Автор на приказката Мадлена Борисова
Съавтор  Йоана Борисова

Утеха

Имаме нужда от утеха, малко радост и вяра в доброто.  Можем да се опрем на мечтателите, които носят доброто в себе си.


Утеха

Вземи си утеха
Радост хвани си
Те лека полека
Тебе ще върнат

Имам за двама
Вяра в доброто
Бъдеще имаш
Стани от леглото

Не  вярваш? Добре.
В прозореца виж
Светът напред върви
От смели мечтатели

Несрета

"Когато губим, не знаем какво печелим."- скоро се убедих в тази поговорка. Важното е да осъзнаем ,че всичко е до време и да вървим напред. Бъдете здрави☺

Несрета

Несрета ме застигна
ала време мина
оказа се късмет
моят неуспех

И оттогава спрях
етикети да поставям
Като не върви се смея
и смело продължам

Неудобна

Харесваме удобството. И може би именно затова различните ни  плашат.  Те са непредсказуеми, непознати и неудобни.

Неудобна

От самота не се боя,
но злобата ме плаши.
Данък няма да платя
за мнението ваше.

Неудобна? Може би.
Не съм предмет
за да съм удобна.
Рискувам смело
 име за мечти.
Луда? Не. Нескромна.

Дори да не успея
все някой ще си каже:
"Живя тя до последно
по нейния си начин"