🍋 Спор в лехата

 

Аз Лимончик се наричам и вълшебствата обичам.    

Може да съм малко кисел,     

но пък имам ясна мисъл. 

Искам аз да съм полезен.

 Хайде в приказния свят да

влезем.

  

Не бъди кисел... Ще ти разкажа приказка.

Спор в лехата 

Имала стопанка мъничка градина.

Ширело се в нея едно дърво, смокиня.

Имало на слънце само две лехи.

Засела тикви, зелки от стартове добри.

Но много дъждове донесла пролетта.

От влагата растяла всякаква трева.

Зелките измрели, останала една.

И тиква оцеляла от многото вода.

Зелката растяла голяма и красива.

Тиквата стъбло голямо придобила.

Станали огромни и нейните листа,

завързала и плод с оранжева кора.

Стопанката плевела лехите с ръка,

но никнала отново след нея пак трева.

Останала в лехата голяма паламида.

Пораснала голяма, зелена и бодлива.

Зелката растяла и хвалила се тя:

-Много съм красива, с хубави листа.

Приличам аз на цвете разстящо в леха.

С цветята ще се меря аз по красота.

Тиквата на сянка растяла под листо.

Знаела, че има тя френско потекло.

Присмивала се тихо на рошавата зелка,

че смята се за важна, дори за хубавелка

Не спирали хвалбите на зелката голяма.

Не спирала да прави на себе си реклама.

Тиквата решила това да прекрати:

-Омръзнаха ми вече зелеви хвалби!

Зелката обаче не спряла да говори.

Обидила се много и искала да спори:

-Ти си проста тиква, я не се пъчи!

Няма как да чуеш за себе си хвалби.

Тиквата тогава се много разгневила.

За своето потекло веднага споделила:

- Аз тиква съм красива, държа се на ниво.

Чудна форма имам и френско потекло.

Всички ме наричат още "Пепеляшка",

а твоята природа е проста и дивашка.

Зелката тогава направо изревала:

-Имам потекло! Селекция съм аз отбрана.

Плевела бодлив прекъснал ги с насмешка:

-И двете в момента сте голяма смешка.

Не знаете, че спора изглежда ви нелепо.

И двете ви очаква някой ден рендето.

Зелката щом чула се стреснала веднага.

-"Проклета паламида, но може би е права."

Тиква и тя за дълго замълчала.

Бъдеще в тава бърза тя видяла.

Станало и криво:-"Нахална паламида".

Решила да отвърне и злобата не крила:

-Ти си плевел грозен, ненужен и бодлив!

Дано да ти изсъхне твоят корен див!

Плевелът отвърнал на тиквата с насмешка.

-За мен се заблуждаваш и си в голяма грешка.

Аз билка съм полезна и ставам за лекарство.

С качествата мои всички са наясно.

Вие сте засети, защото сте храна.

За мен се сеща някой изпадне ли в беда.

Много съм омразна на всички градинари.

Природата ме пази чрез корените здрави.

Тиквата решила вече да не спори.

Своят опонент не може да обори.

Зелката унила, замислена мълчала.

Че може на салата да стане проумяла.

Спора бил приключен в малката леха.

Зелката мълчала за своята красота.

Вече примирена тиквата била,

че тука е засята да бъде тя храна.

Плевела си мислел:-"Колко съм щастлива.

Смятат ме за плевел, смятат ме за дива,

но може да потрябва лечебната ми сила.

Дори да съм бодлива, аз всеки бих спасила"

Автор:

Мадлена Борисова 

П. П.🍋 е нашият символ за творчество за малки и пораснали деца

Време

 Времето тече бързо и неусетно като в приказка или чуден сън. Остава ни само да го хванем и да препускаме с него.

Време

Беше преди много, много  дни .
Мен ме посети старец белобрад.
"Време "ме зовът-ми каза той.
За кратко съм при теб момиче.
Стига тича след вятър и мъгла-
ето ключ към твоята съдба
и подаде карта на света.
И брадата бяла стана дълга, здрава.
В този миг я хванах и с него отлетях.
-Накъде летим? -високо  питам.
-Бъдещето чака.Тръгваме  с влака-
дестинация живот .

🍋 Мечтата на прасето

Аз Лимончик се наричам

и вълшебствата обичам.    

Може да съм малко кисел,     

но пък имам ясна мисъл. 

Искам аз да съм полезен.

 Хайде в приказния свят да

влезем.

  

Не бъди кисел... Ще ти разкажа приказка.

 Мечтата на прасето

Живеело в гората рошаво прасе.

Мечтаело си често, че тиква ще яде.

Само, че в гората сочни тикви няма.

Жълъди там има, шума гнила, стара.

Знаело, че има тикви в нивята

но трябва да напусне за малко то гората.

Помислило, че може да срещне и ловци

и тази мисъл лоша го кара да грухти.

Мислило, грухтяло, направило си план.

Тиква да си хапне мерака бил голям:

-"Трябва да проучи близките поля.

Време е за тикви. Пак идва есента."

Тръгнало по тъмно, но светело луна.

Бързо приближило засятите поля.

Видяло от далече, че царевица има.

-"Дано и тиква има в таз голяма нива"

Мислило си вече:-Тази нощ ще хапна.

Тиква и да няма кулен аз ще лапна."

В тъмното се чуло много странен шум.

-"Вятъра това е"- казало си то на ум.

Тръгнало да хапне кулен, но се спряло,

че куче приближава в тъмното видяло.

-Ей пържола дива!-песа изръмжал

-Махай се веднага, до като си още цял!

Но прасето диво не искало да бяга.

Царевица вкусна ще хапне с наслада.

Злобно изгрухтяло:-Аз няма да си ходя!

Махай се бе пес с посредствена порода.

Само, че тогава се чул по-силен шум.

Някой приближавал, последвало и гръм.

Глиганът се изплашил и хукнал през глава.

Този звук познавал:-"Пушка е това."

Бързал той да стигне до гъстата гора.

Песът се отказал да следва го в нощта.

Щом видял гората за малко се поспрял.

Че никой го не гони бързо той разбрал.

Започнало да мисли дивото прасе:

-"За някаква си тиква не може да се мре.

Може да пострадаш следвайки мечта.

Трябва ти преценка за нейната цена."

Автор:

Мадлена Борисова 

П. П.🍋 е нашият символ за творчество за малки и пораснали деца

🍋Лов на русалка

Аз Лимончик се наричам

и вълшебствата обичам.    

Може да съм малко кисел,     

но пък имам ясна мисъл. 

Искам аз да съм полезен.

 Хайде в приказния свят да

влезем.

  

Не бъди кисел... Ще ти разкажа приказка.

                  Лов на русалка 

В малък залив край морето
на рибарите се гушело селцето.
В селото всичките били рибари.
Ловели риба в морските дъбрави.

В колибка малка си живеел и Стоян.
Излизал всеки ден в морето сам.
Момък още бил и хванал си русалка
изтеглил е с мрежа до лодката си малка.

Русалката тогава помолила Стоян:
-Моля те пусни ме! Ще получиш дар.
Зная, че живееш в рибарското селце.
Аз ще го опазя от бурни ветрове.

Срязал мрежата Стоян с остър нож.
Не се надявал той на никакъв разкош.
За русалката му просто дожаляло:
-"Русалка жива. Чудо е това голямо!"

Русалката на него отново обещала.
Преди да си отида тя му дума дала:
-Винаги ще бъдат мрежите ти пълни.
Селото ще пазя от облаците тъмни.

Не искала да каже принцеса, че е тя.
На Царя на морето любима дъщеря.
Царят и не давал с хора да общува.
Казал и че трябва от тях да се страхува.

Живеел си Стоян доволно и честито
в малкото селце от всички бури скрито.
Пазел той грижливо тайната си малка,
че в миналото хванал красивата русалка.

Но един ден в рибарското селце
дошло с голяма свита наперено момче.
Казал, че ще иска русалка да си хване
и няма да си тръгне до като не стане.

Попитал го Стоян:-Защо ти е русалка?
Много аз съм плавал с лодката си малка
Тука от години морето нас ни храни.
Не знаем за русалки, а всички сме рибари.

Момъка отвърнал:-Не си ти просветен.
Аз съм принц известен, с мъдрост надарен.
Магьосникът прочут на мене ми предрече,
че цар ще стана аз, владетел ще съм вече.

Условие обаче на мене ми постави.

Русалка аз да хвана и той ще го направи
Аз дълго ще царувам, ако му е дам.
Какво ще прави с нея не искам и да знам.

Магьосникът ми даде и голям съвет

да пусна в морето герданче от седеф.
Русалката с него трябва да подмамя
и после бързо с мрежа нея аз ще хвана.

От селяните взели лодките им стари.

Взели по-големи, запазени и здрави.
Момъкът командвал:-Тръгвайте след мен!
Трябва да е хванем още този ден!

Изгубили се бързо те зад хоризонта.

Вързали седефа с корда стара, грозна.
Приготвили си мрежи, зачакали тогава
русалката сама да влезе в капана.

Русалката видяла гердана от седеф.

Веднага проявила към него интерес.
Сетила се бързо за бащини съвети:
-"Не трябва тя да пипа хорските предмети".

Изпратила тогава риба с остри зъби:

-Иди да провериш, водата там се мъти.
Мисля, че на корда е нещо закачено.
Смятам, че за мене това е натъкмено.

Аз сега ще ида при моят мил баща.

Веднага ще му кажа, че странно е това.
Ако ти изпаднеш в някаква беда
хората ще страдат за тяхната лъжа.

Рибата със зъби захапала гердана.

Как мрежа е покрила така и не разбрала.
Измамните юнаци започнали да теглят.
Знаели, че трябва сили те да впрегнат.

Царят на морето за рибата разбрал.

Лошите юнаци как теглят той видял.
Гледал ги и бързо той се разгневил.
Много стилна буря веднага сътворил.

Бързо им потопил дървените лодки.

Потънали ловците в дълбините морски.
Само, че прихванал главния юнак.
Изхвърлил го веднага на пустинен бряг.

Попитал го тогава:-Кой те теб изпрати?

Как може да нападаш моите палати?
Момъкът треперел и пулел той очи:
-Прочутият магьосник тука ме прати

Поиска да му хвана за него аз русалка.
На мене обеща корона златна, царска.

Царят му отвърнал:-Голям си ти глупак.
Излъгал те е много твоят хитър маг.

Искал е от тебе да се отърве 
Не виждам добрината в твоето сърце.

Ти искаше да хванеш мойта дъщеря.
Ще има и награда: Ще станеш цар сега.

Тук на този остров ще може да царуваш.
Как ще оцелееш започвай да умуваш
Магьосникът не дава, а иска той да вземе.
Уроци ще научиш, ще имаш много време 

Автор:

Мадлена Борисова 

П. П.🍋 е нашият символ за творчество за малки и пораснали деца

Книгоубежище

Всички имаме нужда да се откъснем  за малко и да се скрием на някое приятно място. Не е нужно непременно да е реално може и да е в някоя книга. Да го наречем книгоубежище.

Книгоубежище

С начало без край
история позната.
Бленуван дълго рай.
Празник за сетивата.

С време , но вечна.
Ту лека ,ту тежка
история човешка
далеч ме отвежда.

На страници бледи,
с букви безлични-
изникват етюди,
 епично лирични.

Прозорец към света
имам знам в дома.
В безвремие, самота,
на етажерката сама 
 книгата ме праща 
до тайнствени места .

🍋 Мишока Крисо

 

 Аз Лимончик се наричам

    и вълшебствата обичам.       

   Може да съм малко кисел,    

  но пък имам ясна мисъл.      

     Искам аз да съм полезен.        

    Хайде в приказния свят да влезем.

Не бъди кисел... Ще ти разкажа приказка.  

Мишока Крисо

Мишока Крисо се заселил в къща малка

и тормозил много нейната стопанка.

Стопанката отдавна си живеела сама

и гонела го често със своята метла.

Мишока Крисо правел много поразии

Пилел зъби в мебели, подове, килими.

В шкафове тършувал всеки божи ден 

Само лошотии да прави бил роден.

Стопанката горката залагала капани.

Слагала отрова тя във всички стаи.

Но мишока Крисо умеел да се пази.

Знаел как храната да открие и полази

Мишока си живеел, от нищо се не плашел.

В къщата спокойно навсякъде тарашел.

Създавал му обаче силен смут в душата

часовник с кукувица закачен на стената.

Часовника приличал на къща от дърво.

За циферблата място направено било.

От къщата висели вериги потъмнели.,

имали в края две топки закачени.

Стрелките се въртели и на кръгъл час.

се чувал много силен кукувичи глас.

Отваряла се бързо дървена врата

и птичка от дърво показвала глава.

Крисо се вбесявал от този силен шум.

Бързо той напрегнал мишият си ум.

Искал да достигне до малката врата.

Със зъби да отхапе омразната глава.

Мишока най-обичал кухненският шкаф.

В него се намирал любимият му рафт.

Часовника и той в кухнята висял.

Високо на стената над масата стоял

Щом настане вечер и стопанката грижлива.

дърпала набързо желязната верига.

Така часовника навивала без спир.

Смущавала на Крисо всеки нощен пир.

Крисо се опитвал да се възмущава.

Дървената птичка решил да назидава:

-Кукаш много грозно.Я се засрами!

По-добре не кукай! По-добре се спри!

Никой не отвърнал, но на кръгъл час

мишока чул отново противният му глас:

-Кросо ти си вреден, мразен и нахален.

Мислиш, че не зная колко си потаен.

Крисо се ядосал, отправил и заплаха:

-Аз ще те достигна и ще те захапа!

Няма ти да кукаш и ме притесняваш.

На никой си не нужна. За нищо ти не ставаш.

Преди да се затвори малката врата

отвърнала набързо птичата глава:

-Ти си лош и само можеш да рушиш.

Аз, че съм ненужна само ти твърдиш.

Мишока се ядосал и шумно пилел зъби.

Обидата не можел просто да загърби.

Мислел си, че трябва веригата да стигне

да скочи върху нея, целта си да постигне.

Бързо се огледал, на масата видял.

Покрита с чинийка купа той съзрял.

-"От нея ще отскоча, Имам днес късмет.

Не знаел, че е пълна с много лепкав мед.

На масата отгоре се бързо озовал.

Към купата подскочил мишока побеснял.

Чинийката избутал със своите крака

Паднал и цамбурнал в купата с меда.

И ето, че отново настанал кръгъл час.

Отново се разнесъл познатият му глас.

Стопанката събудил.В кухнята дошла.

Видяла, че мишока е цопнал в меда.

Захлупила го бързо тя с плик голям:

-Хванах те аз тебе разбойник неразбран!

Завързала тя плика и хайде на боклука.

Радвала се тя: -Това си е сполука!

Кукането спряло, отново тишина,

но мисъл се въртяла в птичата глава:

-"Колко са опасни сладките неща.

Капани за злодеи.Вършат чудеса.'

Автор:

Мадлена Борисова 

П. П.🍋 е нашият символ за творчество за малки и пораснали деца

🍋Бомбончо и Балончо

Аз Лимончик се наричам

 и вълшебствата обичам.             

   Може да съм малко кисел,      

  но пък имам ясна мисъл.      

     Искам аз да съм полезен.

  Хайде в приказния свят да

влезем.

  

Не бъди кисел... Ще ти разкажа приказка.

           .

 Бомбончо и Балончо

Бомбончо бил направен от дебел картон

и приличал много на голям бомбон

Грижливо бил увит в лъскава хартия.

Закривала тя плътно картонена кутия.

Балончо бил голям и светло син балон,

само,че приличал на гигант бомбон.

Завързан бил с връв от двете си страни

и шарена хартия стърчала отстрани.

Бомбончо и Балончо си имали очи.

Имали големи рисувани усти.

Седели на сергия, реклама те били.

Сергия за бонбони и вкусни красоти.

Прибирали ги вечер в един кашон.

Нощували под щанда, техния подслон.

Сутрин те отново сергията красели.

Хората бонбони купували засмени.

Живели си двама бонбоните фалшиви.

Искали да вярват, колко са значими.

Нижели се бавно много дълги дни.

Говорели си често и спорели дори.

Аз ще полетя!- мечтаел си Балончо.

Зная, че ще стане. Да знаеш ти Бомбончо.

Ще литна аз понесен от леки ветрове.

Ще видя от високо други градове.

Бомбончо не мечтаел, нали е от картон.

Слушал за мечтите на синия балон.

Знаел, че си има картонена глава.

Да служи за реклама и негова Съдба.

Балончо си мечтаел,искал да лети.

Хелият в него никак не тежи.

Ще литне, ще се рее, свободен ще е той.

Вързан за сергия за него е застой.

Бомбончо често питал синия балон:

-Защо ти е да бягаш? Какъв е този зор?

Не мислиш ли, че тука живееш си добре?

Защо са ти на тебе други градове?

Може да се спукаш, от гума си направен.

Бързо ще изчезнеш, ще бъдеш ти забравен.

Създадени сме ние за радост и реклама.

Сергията с нас по-красива става.

Балончо се замислил:-Може би си прав.

Много ще е скучна сергията без нас.

Хората ни гледат, усмихват се и  греят.

Искат да ни пипнат, с нас да се посмеят.

Бомбончо и Балончо замислили се двама:

-"Хората да радваш е мисия голяма.

От гума и хартия дори да си направен.

Радост щом създаваш, ти ще си прославен.

Автор:

Мадлена Борисова 

П. П.🍋 е нашият символ за творчество за малки и пораснали деца