🍋 Мечтата на прасето

Аз Лимончик се наричам

и вълшебствата обичам.    

Може да съм малко кисел,     

но пък имам ясна мисъл. 

Искам аз да съм полезен.

 Хайде в приказния свят да

влезем.

  

Не бъди кисел... Ще ти разкажа приказка.

 Мечтата на прасето

Живеело в гората рошаво прасе.

Мечтаело си често, че тиква ще яде.

Само, че в гората сочни тикви няма.

Жълъди там има, шума гнила, стара.

Знаело, че има тикви в нивята

но трябва да напусне за малко то гората.

Помислило, че може да срещне и ловци

и тази мисъл лоша го кара да грухти.

Мислило, грухтяло, направило си план.

Тиква да си хапне мерака бил голям:

-"Трябва да проучи близките поля.

Време е за тикви. Пак идва есента."

Тръгнало по тъмно, но светело луна.

Бързо приближило засятите поля.

Видяло от далече, че царевица има.

-"Дано и тиква има в таз голяма нива"

Мислило си вече:-Тази нощ ще хапна.

Тиква и да няма кулен аз ще лапна."

В тъмното се чуло много странен шум.

-"Вятъра това е"- казало си то на ум.

Тръгнало да хапне кулен, но се спряло,

че куче приближава в тъмното видяло.

-Ей пържола дива!-песа изръмжал

-Махай се веднага, до като си още цял!

Но прасето диво не искало да бяга.

Царевица вкусна ще хапне с наслада.

Злобно изгрухтяло:-Аз няма да си ходя!

Махай се бе пес с посредствена порода.

Само, че тогава се чул по-силен шум.

Някой приближавал, последвало и гръм.

Глиганът се изплашил и хукнал през глава.

Този звук познавал:-"Пушка е това."

Бързал той да стигне до гъстата гора.

Песът се отказал да следва го в нощта.

Щом видял гората за малко се поспрял.

Че никой го не гони бързо той разбрал.

Започнало да мисли дивото прасе:

-"За някаква си тиква не може да се мре.

Може да пострадаш следвайки мечта.

Трябва ти преценка за нейната цена."

Автор:

Мадлена Борисова 

П. П.🍋 е нашият символ за творчество за малки и пораснали деца