🍋Лов на русалка

Аз Лимончик се наричам

и вълшебствата обичам.    

Може да съм малко кисел,     

но пък имам ясна мисъл. 

Искам аз да съм полезен.

 Хайде в приказния свят да

влезем.

  

Не бъди кисел... Ще ти разкажа приказка.

                  Лов на русалка 

В малък залив край морето
на рибарите се гушело селцето.
В селото всичките били рибари.
Ловели риба в морските дъбрави.

В колибка малка си живеел и Стоян.
Излизал всеки ден в морето сам.
Момък още бил и хванал си русалка
изтеглил е с мрежа до лодката си малка.

Русалката тогава помолила Стоян:
-Моля те пусни ме! Ще получиш дар.
Зная, че живееш в рибарското селце.
Аз ще го опазя от бурни ветрове.

Срязал мрежата Стоян с остър нож.
Не се надявал той на никакъв разкош.
За русалката му просто дожаляло:
-"Русалка жива. Чудо е това голямо!"

Русалката на него отново обещала.
Преди да си отида тя му дума дала:
-Винаги ще бъдат мрежите ти пълни.
Селото ще пазя от облаците тъмни.

Не искала да каже принцеса, че е тя.
На Царя на морето любима дъщеря.
Царят и не давал с хора да общува.
Казал и че трябва от тях да се страхува.

Живеел си Стоян доволно и честито
в малкото селце от всички бури скрито.
Пазел той грижливо тайната си малка,
че в миналото хванал красивата русалка.

Но един ден в рибарското селце
дошло с голяма свита наперено момче.
Казал, че ще иска русалка да си хване
и няма да си тръгне до като не стане.

Попитал го Стоян:-Защо ти е русалка?
Много аз съм плавал с лодката си малка
Тука от години морето нас ни храни.
Не знаем за русалки, а всички сме рибари.

Момъка отвърнал:-Не си ти просветен.
Аз съм принц известен, с мъдрост надарен.
Магьосникът прочут на мене ми предрече,
че цар ще стана аз, владетел ще съм вече.

Условие обаче на мене ми постави.

Русалка аз да хвана и той ще го направи
Аз дълго ще царувам, ако му е дам.
Какво ще прави с нея не искам и да знам.

Магьосникът ми даде и голям съвет

да пусна в морето герданче от седеф.
Русалката с него трябва да подмамя
и после бързо с мрежа нея аз ще хвана.

От селяните взели лодките им стари.

Взели по-големи, запазени и здрави.
Момъкът командвал:-Тръгвайте след мен!
Трябва да е хванем още този ден!

Изгубили се бързо те зад хоризонта.

Вързали седефа с корда стара, грозна.
Приготвили си мрежи, зачакали тогава
русалката сама да влезе в капана.

Русалката видяла гердана от седеф.

Веднага проявила към него интерес.
Сетила се бързо за бащини съвети:
-"Не трябва тя да пипа хорските предмети".

Изпратила тогава риба с остри зъби:

-Иди да провериш, водата там се мъти.
Мисля, че на корда е нещо закачено.
Смятам, че за мене това е натъкмено.

Аз сега ще ида при моят мил баща.

Веднага ще му кажа, че странно е това.
Ако ти изпаднеш в някаква беда
хората ще страдат за тяхната лъжа.

Рибата със зъби захапала гердана.

Как мрежа е покрила така и не разбрала.
Измамните юнаци започнали да теглят.
Знаели, че трябва сили те да впрегнат.

Царят на морето за рибата разбрал.

Лошите юнаци как теглят той видял.
Гледал ги и бързо той се разгневил.
Много стилна буря веднага сътворил.

Бързо им потопил дървените лодки.

Потънали ловците в дълбините морски.
Само, че прихванал главния юнак.
Изхвърлил го веднага на пустинен бряг.

Попитал го тогава:-Кой те теб изпрати?

Как може да нападаш моите палати?
Момъкът треперел и пулел той очи:
-Прочутият магьосник тука ме прати

Поиска да му хвана за него аз русалка.
На мене обеща корона златна, царска.

Царят му отвърнал:-Голям си ти глупак.
Излъгал те е много твоят хитър маг.

Искал е от тебе да се отърве 
Не виждам добрината в твоето сърце.

Ти искаше да хванеш мойта дъщеря.
Ще има и награда: Ще станеш цар сега.

Тук на този остров ще може да царуваш.
Как ще оцелееш започвай да умуваш
Магьосникът не дава, а иска той да вземе.
Уроци ще научиш, ще имаш много време 

Автор:

Мадлена Борисова 

П. П.🍋 е нашият символ за творчество за малки и пораснали деца

Книгоубежище

Всички имаме нужда да се откъснем  за малко и да се скрием на някое приятно място. Не е нужно непременно да е реално може и да е в някоя книга. Да го наречем книгоубежище.

Книгоубежище

С начало без край
история позната.
Бленуван дълго рай.
Празник за сетивата.

С време , но вечна.
Ту лека ,ту тежка
история човешка
далеч ме отвежда.

На страници бледи,
с букви безлични-
изникват етюди,
 епично лирични.

Прозорец към света
имам знам в дома.
В безвремие, самота,
на етажерката сама 
 книгата ме праща 
до тайнствени места .

🍋 Мишока Крисо

 

 Аз Лимончик се наричам

    и вълшебствата обичам.       

   Може да съм малко кисел,    

  но пък имам ясна мисъл.      

     Искам аз да съм полезен.        

    Хайде в приказния свят да влезем.

Не бъди кисел... Ще ти разкажа приказка.  

Мишока Крисо

Мишока Крисо се заселил в къща малка

и тормозил много нейната стопанка.

Стопанката отдавна си живеела сама

и гонела го често със своята метла.

Мишока Крисо правел много поразии

Пилел зъби в мебели, подове, килими.

В шкафове тършувал всеки божи ден 

Само лошотии да прави бил роден.

Стопанката горката залагала капани.

Слагала отрова тя във всички стаи.

Но мишока Крисо умеел да се пази.

Знаел как храната да открие и полази

Мишока си живеел, от нищо се не плашел.

В къщата спокойно навсякъде тарашел.

Създавал му обаче силен смут в душата

часовник с кукувица закачен на стената.

Часовника приличал на къща от дърво.

За циферблата място направено било.

От къщата висели вериги потъмнели.,

имали в края две топки закачени.

Стрелките се въртели и на кръгъл час.

се чувал много силен кукувичи глас.

Отваряла се бързо дървена врата

и птичка от дърво показвала глава.

Крисо се вбесявал от този силен шум.

Бързо той напрегнал мишият си ум.

Искал да достигне до малката врата.

Със зъби да отхапе омразната глава.

Мишока най-обичал кухненският шкаф.

В него се намирал любимият му рафт.

Часовника и той в кухнята висял.

Високо на стената над масата стоял

Щом настане вечер и стопанката грижлива.

дърпала набързо желязната верига.

Така часовника навивала без спир.

Смущавала на Крисо всеки нощен пир.

Крисо се опитвал да се възмущава.

Дървената птичка решил да назидава:

-Кукаш много грозно.Я се засрами!

По-добре не кукай! По-добре се спри!

Никой не отвърнал, но на кръгъл час

мишока чул отново противният му глас:

-Кросо ти си вреден, мразен и нахален.

Мислиш, че не зная колко си потаен.

Крисо се ядосал, отправил и заплаха:

-Аз ще те достигна и ще те захапа!

Няма ти да кукаш и ме притесняваш.

На никой си не нужна. За нищо ти не ставаш.

Преди да се затвори малката врата

отвърнала набързо птичата глава:

-Ти си лош и само можеш да рушиш.

Аз, че съм ненужна само ти твърдиш.

Мишока се ядосал и шумно пилел зъби.

Обидата не можел просто да загърби.

Мислел си, че трябва веригата да стигне

да скочи върху нея, целта си да постигне.

Бързо се огледал, на масата видял.

Покрита с чинийка купа той съзрял.

-"От нея ще отскоча, Имам днес късмет.

Не знаел, че е пълна с много лепкав мед.

На масата отгоре се бързо озовал.

Към купата подскочил мишока побеснял.

Чинийката избутал със своите крака

Паднал и цамбурнал в купата с меда.

И ето, че отново настанал кръгъл час.

Отново се разнесъл познатият му глас.

Стопанката събудил.В кухнята дошла.

Видяла, че мишока е цопнал в меда.

Захлупила го бързо тя с плик голям:

-Хванах те аз тебе разбойник неразбран!

Завързала тя плика и хайде на боклука.

Радвала се тя: -Това си е сполука!

Кукането спряло, отново тишина,

но мисъл се въртяла в птичата глава:

-"Колко са опасни сладките неща.

Капани за злодеи.Вършат чудеса.'

Автор:

Мадлена Борисова 

П. П.🍋 е нашият символ за творчество за малки и пораснали деца

🍋Бомбончо и Балончо

Аз Лимончик се наричам

 и вълшебствата обичам.             

   Може да съм малко кисел,      

  но пък имам ясна мисъл.      

     Искам аз да съм полезен.

  Хайде в приказния свят да

влезем.

  

Не бъди кисел... Ще ти разкажа приказка.

           .

 Бомбончо и Балончо

Бомбончо бил направен от дебел картон

и приличал много на голям бомбон

Грижливо бил увит в лъскава хартия.

Закривала тя плътно картонена кутия.

Балончо бил голям и светло син балон,

само,че приличал на гигант бомбон.

Завързан бил с връв от двете си страни

и шарена хартия стърчала отстрани.

Бомбончо и Балончо си имали очи.

Имали големи рисувани усти.

Седели на сергия, реклама те били.

Сергия за бонбони и вкусни красоти.

Прибирали ги вечер в един кашон.

Нощували под щанда, техния подслон.

Сутрин те отново сергията красели.

Хората бонбони купували засмени.

Живели си двама бонбоните фалшиви.

Искали да вярват, колко са значими.

Нижели се бавно много дълги дни.

Говорели си често и спорели дори.

Аз ще полетя!- мечтаел си Балончо.

Зная, че ще стане. Да знаеш ти Бомбончо.

Ще литна аз понесен от леки ветрове.

Ще видя от високо други градове.

Бомбончо не мечтаел, нали е от картон.

Слушал за мечтите на синия балон.

Знаел, че си има картонена глава.

Да служи за реклама и негова Съдба.

Балончо си мечтаел,искал да лети.

Хелият в него никак не тежи.

Ще литне, ще се рее, свободен ще е той.

Вързан за сергия за него е застой.

Бомбончо често питал синия балон:

-Защо ти е да бягаш? Какъв е този зор?

Не мислиш ли, че тука живееш си добре?

Защо са ти на тебе други градове?

Може да се спукаш, от гума си направен.

Бързо ще изчезнеш, ще бъдеш ти забравен.

Създадени сме ние за радост и реклама.

Сергията с нас по-красива става.

Балончо се замислил:-Може би си прав.

Много ще е скучна сергията без нас.

Хората ни гледат, усмихват се и  греят.

Искат да ни пипнат, с нас да се посмеят.

Бомбончо и Балончо замислили се двама:

-"Хората да радваш е мисия голяма.

От гума и хартия дори да си направен.

Радост щом създаваш, ти ще си прославен.

Автор:

Мадлена Борисова 

П. П.🍋 е нашият символ за творчество за малки и пораснали деца

🍋Заек и Лисица

 

Аз Лимончик се наричам

и вълшебствата обичам.    

Може да съм малко кисел,     

но пък имам ясна мисъл. 

Искам аз да съм полезен.

 Хайде в приказния свят да

влезем.

  

Не бъди кисел... Ще ти разкажа приказка.

           .

Заек и Лисица

 Кума  Лиса из гората тръгнала.

Всеки, който срещне го придумвала,
че отсега нататък  тя ще  е на пости.
Видяла Заека и го поканила на гости
в  хралупата на морковена супа.
 
Заекът в уречен час почукал на нейната врата.
Тя поканила го любезно да поразбърка супата,
докато намери сол в хралупата.
 
Със сол върна се Лисана.
И в тенджерата със зеленчук тя бутна, Зайко,
сложи още лук... и заешка яхния сготви . 
 
Тя хапна пребогато  и сладко се облиза.
Старата Лисана в дебел  тефтер с рецепти отбеляза,
че от наивен заек май излиза най- вкусната яхния.
От тогава всеки  във гората  знае как Лисана пости
и никой не ходи и на гости.

П. П.🍋 е нашият символ за творчество за малки и пораснали деца

Дъга 🌈

 Природата е съвършена. Дъжда навън ми напомни за едно малко момиче , което написа следното стихче в един дъждовен ден.

Дъга 🌈

Топъл дъжд обнови света 
 и капка по капка напълни се вира.
Сякаш някакво вълшебство земята сътвори
капките дъждовни засияха кат звезди.
Птичките запяха с топлия си глас 
и раят  сам дойде при нас.
Магията свърши, слънцето изгря
но нова сътвори майката земя.

Село

Все по -често  обезлюдяват малките населени места.  Това е толкова тъжно. Разхождайки се около пустите  къщи  си мисля,че от това печели единствено природата.

Село

Леле, Село колко опустяло
ми изглеждаш в таз минута.
И в моето младо тяло
емоции бошуват тука.

Детски писък не раздиря
твойта тишина гробовна
и дърветата вековни-
само те са ми опора.

Природата смълчана
в тази пустош разцъфтява
и без човешкото влияние
все по- красива става.

Ала очи мъртвешки
не могат да се възхищават
 и само редки гости
на красотата ти се наслаждават.

Дните до един

 все едни и същи.

Къщите рушат се бавно.

Шепа хора месни 

помнят миналото славно.

По пътя прашен тръгнах.

Никого не срещнах .

Тишината  ми напомня,

че все останало е нещо.