Все по -често обезлюдяват малките населени места. Това е толкова тъжно. Разхождайки се около пустите къщи си мисля,че от това печели единствено природата.
Село
ми изглеждаш в таз минута.
И в моето младо тяло
емоции бошуват тука.
Детски писък не раздиря
твойта тишина гробовна
и дърветата вековни-
само те са ми опора.
Природата смълчана
в тази пустош разцъфтява
и без човешкото влияние
все по- красива става.
Ала очи мъртвешки
не могат да се възхищават
и само редки гости
на красотата ти се наслаждават.
Дните до един
все едни и същи.
Къщите рушат се бавно.
Шепа хора месни
помнят миналото славно.
По пътя прашен тръгнах.
Никого не срещнах .
Тишината ми напомня,
че все останало е нещо.
Няма коментари:
Публикуване на коментар