🍋Бомбончо и Балончо

Аз Лимончик се наричам

 и вълшебствата обичам.             

   Може да съм малко кисел,      

  но пък имам ясна мисъл.      

     Искам аз да съм полезен.

  Хайде в приказния свят да

влезем.

  

Не бъди кисел... Ще ти разкажа приказка.

           .

 Бомбончо и Балончо

Бомбончо бил направен от дебел картон

и приличал много на голям бомбон

Грижливо бил увит в лъскава хартия.

Закривала тя плътно картонена кутия.

Балончо бил голям и светло син балон,

само,че приличал на гигант бомбон.

Завързан бил с връв от двете си страни

и шарена хартия стърчала отстрани.

Бомбончо и Балончо си имали очи.

Имали големи рисувани усти.

Седели на сергия, реклама те били.

Сергия за бонбони и вкусни красоти.

Прибирали ги вечер в един кашон.

Нощували под щанда, техния подслон.

Сутрин те отново сергията красели.

Хората бонбони купували засмени.

Живели си двама бонбоните фалшиви.

Искали да вярват, колко са значими.

Нижели се бавно много дълги дни.

Говорели си често и спорели дори.

Аз ще полетя!- мечтаел си Балончо.

Зная, че ще стане. Да знаеш ти Бомбончо.

Ще литна аз понесен от леки ветрове.

Ще видя от високо други градове.

Бомбончо не мечтаел, нали е от картон.

Слушал за мечтите на синия балон.

Знаел, че си има картонена глава.

Да служи за реклама и негова Съдба.

Балончо си мечтаел,искал да лети.

Хелият в него никак не тежи.

Ще литне, ще се рее, свободен ще е той.

Вързан за сергия за него е застой.

Бомбончо често питал синия балон:

-Защо ти е да бягаш? Какъв е този зор?

Не мислиш ли, че тука живееш си добре?

Защо са ти на тебе други градове?

Може да се спукаш, от гума си направен.

Бързо ще изчезнеш, ще бъдеш ти забравен.

Създадени сме ние за радост и реклама.

Сергията с нас по-красива става.

Балончо се замислил:-Може би си прав.

Много ще е скучна сергията без нас.

Хората ни гледат, усмихват се и  греят.

Искат да ни пипнат, с нас да се посмеят.

Бомбончо и Балончо замислили се двама:

-"Хората да радваш е мисия голяма.

От гума и хартия дори да си направен.

Радост щом създаваш, ти ще си прославен.

Автор:

Мадлена Борисова 

П. П.🍋 е нашият символ за творчество за малки и пораснали деца

🍋Заек и Лисица

 

Аз Лимончик се наричам

и вълшебствата обичам.    

Може да съм малко кисел,     

но пък имам ясна мисъл. 

Искам аз да съм полезен.

 Хайде в приказния свят да

влезем.

  

Не бъди кисел... Ще ти разкажа приказка.

           .

Заек и Лисица

 Кума  Лиса из гората тръгнала.

Всеки, който срещне го придумвала,
че отсега нататък  тя ще  е на пости.
Видяла Заека и го поканила на гости
в  хралупата на морковена супа.
 
Заекът в уречен час почукал на нейната врата.
Тя поканила го любезно да поразбърка супата,
докато намери сол в хралупата.
 
Със сол върна се Лисана.
И в тенджерата със зеленчук тя бутна, Зайко,
сложи още лук... и заешка яхния сготви . 
 
Тя хапна пребогато  и сладко се облиза.
Старата Лисана в дебел  тефтер с рецепти отбеляза,
че от наивен заек май излиза най- вкусната яхния.
От тогава всеки  във гората  знае как Лисана пости
и никой не ходи и на гости.

П. П.🍋 е нашият символ за творчество за малки и пораснали деца

Дъга 🌈

 Природата е съвършена. Дъжда навън ми напомни за едно малко момиче , което написа следното стихче в един дъждовен ден.

Дъга 🌈

Топъл дъжд обнови света 
 и капка по капка напълни се вира.
Сякаш някакво вълшебство земята сътвори
капките дъждовни засияха кат звезди.
Птичките запяха с топлия си глас 
и раят  сам дойде при нас.
Магията свърши, слънцето изгря
но нова сътвори майката земя.

Село

Все по -често  обезлюдяват малките населени места.  Това е толкова тъжно. Разхождайки се около пустите  къщи  си мисля,че от това печели единствено природата.

Село

Леле, Село колко опустяло
ми изглеждаш в таз минута.
И в моето младо тяло
емоции бошуват тука.

Детски писък не раздиря
твойта тишина гробовна
и дърветата вековни-
само те са ми опора.

Природата смълчана
в тази пустош разцъфтява
и без човешкото влияние
все по- красива става.

Ала очи мъртвешки
не могат да се възхищават
 и само редки гости
на красотата ти се наслаждават.

Дните до един

 все едни и същи.

Къщите рушат се бавно.

Шепа хора месни 

помнят миналото славно.

По пътя прашен тръгнах.

Никого не срещнах .

Тишината  ми напомня,

че все останало е нещо.

🍋Мишо и Гришо

Аз Лимончик се наричам

и вълшебствата обичам.    

Може да съм малко кисел,     

но пък имам ясна мисъл. 

Искам аз да съм полезен.

 Хайде в приказния свят да

влезем.

  

Не бъди кисел... 

Ще ти разкажа приказка.

  

             Мишо и Гришо

Жирафа Мишо и слона Гришо двама

живеели в кенийската савана.

Приятели били добри и верни.

Оглеждали се те за лоши котки едри.

С лъв голям и рошав те водили война.

Той смятал ги за плячка, за хубава храна.

Спиридон се казвал този лош котак.

Бил много кръвожаден,с голям мустак.

Обичал да им пречи да търсят те храна.

Дразнела го много слонската глава.

Гледал на жирафа шията голяма.

Искал да откъсне главата му засмяна.

Спиридон се скитал и дебнел цяла нощ.

Ловувал и се радвал на голям разкош.

След това полегвал той на хубав клон.

Имал си дърво любимо за подслон.

Един ден на дървото както си лежал

на жирафа шията голяма той видял.

Мишо сладко хрускал си листа

високо над главата на лъва.

Лъвът веднага изревал:-Ще те убия!

Махай се веднага с голямата си шия!

Няма от листата ти да ми ядеш!

Всичко тук е мое. От глад дано умреш!

Жирафа го погледнал през гъстите листа.

Лъвът ревял зловещо с голямата глава 

Зъбел се обиждал, заканвал се на Мишо.

Само, че тогава намесил се и Гришо:

-Стига си се зъбил подъл, див котак!

В саваната тревата изсъхнала е пак.

Стига си развявал проскубаната грива.

Хубави листа на дървото много има.

-Махай се от тука слон!-ревнал Спиридон.

-Това дърво е моят много хубав дом.

Изчезвайте от тази хубава савана!

Дървото си е мое, на мене се полага.

-Ей лъв проскубан, ще те гази слон!

-заплашил Гришо Спиридон.

Лъвът озъбил се:-Мълчи бе тревопасно!

За мене ти не си опасно.

Мишо и Гришо не искали скандали.

Още като малки те били разбрали,,

че лъвовете няма как да са добри.

Търсели листа в съседните гори.

Похапвали си още хубави листа.

Не знаели, че скоро чака ги беля.

Лъвът ги бил последвал и грозно изревал:

-За мене пир ще има. Сега ще ви изям.

Лъвът веднага тръгнал Мишо да напада.

Не искал да преглътне обида той такава.

Мишо се изплашил и ритал с крака.

Искал да уцели лъвската глава.

Спиридон приклекнал, готвел се скок.

Гришо го ударил с тежкия хобот.

Мишо смело ритнал лъвската глава.

Слона му застъпил опашката с крака.

Спиридон се мятал, впрягал всички сили.

Жирафа с ритници него ще убие.

Но слона не помръдвал, опашката държал

с двата предни крака и мъдрости редял:

-Стига си се мятал котарак проклет!

Няма да извадиш днес голям късмет

По добре да бъдеш силен и голям

отколкото да бъдеш свиреп и неразбран.

Лъвът не се предавал - теглил се със сила.

Опашката откъснал почти на половина.

Хукнал той да бяга почти обезумял.

Боляло го, но знаел, че е оцелял.

Разчуло се веднага в голямата савана.

Спиридон сдобил се с много смешна слава.

Обсъждали го вече всички с насмешка

    Големи да нападаш е голяма грешка.

 Автор:

Мадлена Борисова 

П. П.🍋 е нашият символ за творчество за малки и пораснали деца

Драма

Пъстър е този живот- ту щастие, ту тъга.  И не минава без някоя любовна драма.

Драма 

И те имам и те нямам.
Как изобщо  е драма
по  друг път да тръгна?

И неприятно е само,
че тъй безвъзвратно
 далече отиваш.
Изпусна момента
близък да бъдеш .
А толкова за даване има.

Ще ме търсиш ...

Хората се срещат и понякога разминават и се търсят дълго време след това, но аз вярвам, че всичко се случва с причина.

Ще ме търсиш ...

Ще ме търсиш в океана,
на върха на планината.
дълбоко във гората ,
в пясъка на пустинята,
в шума на мегаполиса ,
в недрата на земята .
Там ме няма.
Аз като въздух лека,
ще пристигам в съня ти.
Аз съм спомен за любов 
и твоя скрита сила.