Само, че тогава намесил се и Гришо:
-Стига си се зъбил подъл, див котак!
В саваната тревата изсъхнала е пак.
Стига си развявал проскубаната грива.
Хубави листа на дървото много има.
-Махай се от тука слон!-ревнал Спиридон.
-Това дърво е моят много хубав дом.
Изчезвайте от тази хубава савана!
Дървото си е мое, на мене се полага.
-Ей лъв проскубан, ще те гази слон!
-заплашил Гришо Спиридон.
Лъвът озъбил се:-Мълчи бе тревопасно!
За мене ти не си опасно.
Мишо и Гришо не искали скандали.
Още като малки те били разбрали,,
че лъвовете няма как да са добри.
Търсели листа в съседните гори.
Похапвали си още хубави листа.
Не знаели, че скоро чака ги беля.
Лъвът ги бил последвал и грозно изревал:
-За мене пир ще има. Сега ще ви изям.
Лъвът веднага тръгнал Мишо да напада.
Не искал да преглътне обида той такава.
Мишо се изплашил и ритал с крака.
Искал да уцели лъвската глава.
Спиридон приклекнал, готвел се скок.
Гришо го ударил с тежкия хобот.
Мишо смело ритнал лъвската глава.
Слона му застъпил опашката с крака.
Спиридон се мятал, впрягал всички сили.
Жирафа с ритници него ще убие.
Но слона не помръдвал, опашката държал
с двата предни крака и мъдрости редял:
-Стига си се мятал котарак проклет!
Няма да извадиш днес голям късмет
По добре да бъдеш силен и голям
отколкото да бъдеш свиреп и неразбран.
Лъвът не се предавал - теглил се със сила.
Опашката откъснал почти на половина.
Хукнал той да бяга почти обезумял.
Боляло го, но знаел, че е оцелял.
Разчуло се веднага в голямата савана.
Спиридон сдобил се с много смешна слава.
Обсъждали го вече всички с насмешка
