🍋Мишо и Гришо

Аз Лимончик се наричам

и вълшебствата обичам.    

Може да съм малко кисел,     

но пък имам ясна мисъл. 

Искам аз да съм полезен.

 Хайде в приказния свят да

влезем.

  

Не бъди кисел... 

Ще ти разкажа приказка.

  

             Мишо и Гришо

Жирафа Мишо и слона Гришо двама

живеели в кенийската савана.

Приятели били добри и верни.

Оглеждали се те за лоши котки едри.

С лъв голям и рошав те водили война.

Той смятал ги за плячка, за хубава храна.

Спиридон се казвал този лош котак.

Бил много кръвожаден,с голям мустак.

Обичал да им пречи да търсят те храна.

Дразнела го много слонската глава.

Гледал на жирафа шията голяма.

Искал да откъсне главата му засмяна.

Спиридон се скитал и дебнел цяла нощ.

Ловувал и се радвал на голям разкош.

След това полегвал той на хубав клон.

Имал си дърво любимо за подслон.

Един ден на дървото както си лежал

на жирафа шията голяма той видял.

Мишо сладко хрускал си листа

високо над главата на лъва.

Лъвът веднага изревал:-Ще те убия!

Махай се веднага с голямата си шия!

Няма от листата ти да ми ядеш!

Всичко тук е мое. От глад дано умреш!

Жирафа го погледнал през гъстите листа.

Лъвът ревял зловещо с голямата глава 

Зъбел се обиждал, заканвал се на Мишо.

Само, че тогава намесил се и Гришо:

-Стига си се зъбил подъл, див котак!

В саваната тревата изсъхнала е пак.

Стига си развявал проскубаната грива.

Хубави листа на дървото много има.

-Махай се от тука слон!-ревнал Спиридон.

-Това дърво е моят много хубав дом.

Изчезвайте от тази хубава савана!

Дървото си е мое, на мене се полага.

-Ей лъв проскубан, ще те гази слон!

-заплашил Гришо Спиридон.

Лъвът озъбил се:-Мълчи бе тревопасно!

За мене ти не си опасно.

Мишо и Гришо не искали скандали.

Още като малки те били разбрали,,

че лъвовете няма как да са добри.

Търсели листа в съседните гори.

Похапвали си още хубави листа.

Не знаели, че скоро чака ги беля.

Лъвът ги бил последвал и грозно изревал:

-За мене пир ще има. Сега ще ви изям.

Лъвът веднага тръгнал Мишо да напада.

Не искал да преглътне обида той такава.

Мишо се изплашил и ритал с крака.

Искал да уцели лъвската глава.

Спиридон приклекнал, готвел се скок.

Гришо го ударил с тежкия хобот.

Мишо смело ритнал лъвската глава.

Слона му застъпил опашката с крака.

Спиридон се мятал, впрягал всички сили.

Жирафа с ритници него ще убие.

Но слона не помръдвал, опашката държал

с двата предни крака и мъдрости редял:

-Стига си се мятал котарак проклет!

Няма да извадиш днес голям късмет

По добре да бъдеш силен и голям

отколкото да бъдеш свиреп и неразбран.

Лъвът не се предавал - теглил се със сила.

Опашката откъснал почти на половина.

Хукнал той да бяга почти обезумял.

Боляло го, но знаел, че е оцелял.

Разчуло се веднага в голямата савана.

Спиридон сдобил се с много смешна слава.

Обсъждали го вече всички с насмешка

    Големи да нападаш е голяма грешка.

 Автор:

Мадлена Борисова 

П. П.🍋 е нашият символ за творчество за малки и пораснали деца

Драма

Пъстър е този живот- ту щастие, ту тъга.  И не минава без някоя любовна драма.

Драма 

И те имам и те нямам.
Как изобщо  е драма
по  друг път да тръгна?

И неприятно е само,
че тъй безвъзвратно
 далече отиваш.
Изпусна момента
близък да бъдеш .
А толкова за даване има.

Ще ме търсиш ...

Хората се срещат и понякога разминават и се търсят дълго време след това, но аз вярвам, че всичко се случва с причина.

Ще ме търсиш ...

Ще ме търсиш в океана,
на върха на планината.
дълбоко във гората ,
в пясъка на пустинята,
в шума на мегаполиса ,
в недрата на земята .
Там ме няма.
Аз като въздух лека,
ще пристигам в съня ти.
Аз съм спомен за любов 
и твоя скрита сила.

Сън сънувам

Колко красиви може да са сънищата ни ми напомни едно отдавна написано стихотворение.

Сън сънувам 

Вишнев цвят сънувам. 
Стъпките ти по паважа. 
Много силно се вълнувам. 

Без думи всичко да ти кажа. 

Вишнев цвят вали ме. 
В съня си те събличам. 
Голи са мечтите до зори. 
Аз съм твоето момиче. 

В морето от цветя аз плувам,
като вишнев цвят за малко. 
Красива съм, но жалко, 
скоро тръгвам и уви. 
Заедно за кратко
в съня сме аз и ти. 

Епитети

Обичаме да подреждаме нещата в главите си според нашите разбирания. И лепим етикети

спрямо тях. А може да е иначе...

Епитети 

Наричаме се с имена различни-
ту  се мразим, ту обичаме.
В тези време безлични,
епитетите са предпочитани.

Етикети поставяме
наляво и надясно.
Май не осъзнаваме
колко е опасно.

Титли, положение
определят днес човека.
А от тях много не остава-
само спомен, прах и пепел

Ала за тях  продават си  душата
близки и приятели предават
Накрая прегръщат самотата,
защото  само нея заслужават.
  

И така  живота си минава 

в егоизъм и лъжа.

Надежда ни остава ,

че ще надделее любовта .

🍋 Дивият козел Рабел

 

Аз Лимончик се наричам

и вълшебствата обичам.    

Може да съм малко кисел,     

но пък имам ясна мисъл. 

Искам аз да съм полезен.

 Хайде в приказния свят да

влезем.

    

Не бъди кисел... Ще ти разкажа приказка

Дивият козел Рабел

Живял в гората див козел

и всички го наричали Рабел.

Винаги намирал той храна 

сладко хрускал си листа.

Всяка зима много огладнявал.

Хапвал корени и преживявал,

но щом настъпи пролетта

се радвал на обилната храна.

В неговата приказна гора

гъби никнели през пролетта.

Обичал той да ги яде

подушвал ги със своето носле.

Но в един ден през пролетта

дошъл човек в чудната гора

и всички гъби той обрал.

Напълнил с тях един чувал.

В гората гъбите отровни

си растели и били доволни.

Не иска никой да ги набере.

Хапне ли ги може да умре.

Рабел бил много натъжен

без гъби ще е този ден.

Гъбите отровни го видели 

и всички много му се смели.

Гъба голяма с много   отрова

Конзола  Рабел закача със злоба

-Защо не вземеш да ме изядеш,

че може и голям да порастеш.

Гъбите отровни се разсмели.

Били нахални, много смели.

Рабел си тръгнал, но се върнал

на гъбата голяма той отвърнал:

-Гъбо отровна вземи замълчи.

Зная, че много ненужна си ти.

Може да лъжеш и само това.

За нищо не ставаш, не си за храна.

Но гъбата отровна побесняла.

Отровна шапка тя развяла.

Злобата я бързо завладява.

Започнала Рабел да назидава:

-Щом растем по таз земя

значи много нужна е лъжа.

Няма да оправяш ти света.

Ходи да хрускаш жилави листа.

Козела гневен тропнал с копита

Започнал гъбата да рита:

-Растете нейде по света,

но не и в моята гора.

Много, много вече подивял

пръстта с копита издълбал.

После гневен хукнал из гората

и тъпчел нейните събратя.

Който няма на козел носле

и тръгне гъби да бере

от отровни трябва да се пази, 

че много може да загази.

Автор:
Мадлена Борисова 

П. П.🍋 е нашият символ за творчество за малки и пораснали деца

Уви

Малко хора са истински. Жалко е, че вярваме в красиви лъжи. 

Уви

Бях дете
с две ръце
прегръщах
приказни
герои. 

Уви- вече и голяма
по измислени герои
все си падам.