Уви

Малко хора са истински. Жалко е, че вярваме в красиви лъжи. 

Уви

Бях дете
с две ръце
прегръщах
приказни
герои. 

Уви- вече и голяма
по измислени герои
все си падам. 

🍋Приказка за буквите

 

Аз Лимончик се наричам

 и вълшебствата обичам.    

Може да съм малко кисел,     

но пък имам ясна мисъл. 

Искам аз да съм полезен.

 Хайде в приказния свят да влезем.

    

Не бъди кисел... Ще ти разкажа приказка.

  

Приказка за буквите

Думичка след думичка редим

и дълги изречения творим

но всяка думичка си букви има.

За тях е тази приказка в рима.

Буквите в редица са строени.

Да пишем те са сътворени.

Всяка буква мястото си знае

и знам, че азбуката това е.

Азбуката започва с буква А,

колибка с една греда.

Тя е много важна и опасна,

защото знае, че е гласна.

Цяла група гласни има.

Общо всички са шестима.

Имат те голяма слава,

без тях, че думичка не става.

Много се гордее буква О,

че е буква колело

Всички кръгче я наричат.

Много лесно те я пишат.

С три черти се пише И.

Никой с него не спори,

че съюз се той нарича, 

всички думички привлича.

У е буква с краче,

но си няма тя ръце.

Мисли се за много умна,

надарена и разумна.

Е е буква от черти.

Една изправена стърчи.

На нея се закачват три

и правят четири  ъгли.

Буква Ъ е хубавица.

Кръгче с една къдрица.

И обича да се пъчи,

че пишещите ще измъчи.

Всички гласни се събрали.

Много бързо се разбрали ,

че останалите букви са съгласни

и на тях ще бъдат те подвластни.

Били те много горделиви

и на всички букви обявили:

-Ще бъдете с нас съгласни,

защото вие сте безгласни.

 

Съгласните  се разгневили.

Много те се обидили.

Да се борят те решили 

и тогава обявили:

Правете думички сами

щом сте толкова добри 

Няма да стоим до вас

щом сме буквички без глас.

Дълго гласните мислили.

Разбрали, че са прекалили

Няма дума само с гласни

ще им трябват и съгласни.

И така до всяка гласна

реди се буква и съгласна

и щом се хванат за ръчички

вече образуват срички.

Автор:
Мадлена Борисова 

П. П.🍋 е нашият символ за творчество за малки и пораснали деца

Смисъл

Навярно всеки понякога се е замислял за смисъла на живота си. Винаги можем да намерим отговори, само трябва да се огледаме наоколо.

Смисъл 

Колко просто е всичко?

Дишаш издишаш и нищо. 

И търся смисъл- логично.

Защо съществувам?

Навярно на някой съм нужна? 

Клетник ме чака в мрака. 

Просяк да хвърля пара. 

На скитника да дам храна. 

Две ръце да се прибера.

Кал

  

Студеното и влажно време не ми е любимо. Важното е да сме с чисто сърце даже когато сме кални 😎

Кал

Влагата пропи се в земята
и аз усетих болката позната. 
От кал направени сме уж, 
но не  ми понася този дъжд

и тази меланхолия и студ. 
Вятърът студен и лют
допълва мрачната картина. 
На юг ми иде да замина. 

Още малко ни остава. 
Пролетта май изостава. 
Но утре може и да пекне, 
слънцето и да ни олекне
Калта в душите да измие, 
надеждата да ни разкрие. 

Жега

 Лятото отминава. А с него и все по- рядко е жега. Но горещо може да ни бъде не само от температурата навън☀️

Жега

Уморен и жаден е града

В тази безпощадна жега

Спря за миг дъха 

погледа щом срещна

Пусти улици, площада

Търсим сянка нежна

С тебе все мълча

Жега е и се усеща 

 Тръпката гореща 

Знам, че ако пусна

Цялата ще пламна

На пух и прах ще стана.

Детство

 Детството е вълшебна част от живота на човека. Но защо да спира? Не може ли да трае цял един живот... 

Детство

Детето в мене не умира
В своя свят добре живее.
Дори на сън не спира
Така му се лудее.

Умира си за пакост
и сладко не отказва. 
За моя тиха радост 
няма кой да го наказва. 

Имам си море в очите. 
Пясък в косите нося. 
Първа съм в игрите. 
Скачам в локви боса. 

Мое детство 
аз пораснах.
Ти остана .
С мен докрай. 
Бъди. Пази се. 
Да си възрастен
 е вечна драма. 
До края да съм дете. 
Моли се. 

Трапчинки

Казват, че трапчинките са несъвършенство. Не съм съгласна. За мен те са много красиви, а техните собственици, както казват азиатските култури са целунати от ангел. 

Трапчинки

Чаровна усмивка,
трапчинки до нея. 
Тях щом ги видя,
сърцето ми пее. 

Очите се смеят. 
Трапчинките също. 
Несъвършенстовото
в красота се превръща. 

Малко ми трябва - 
време и сила, 
за да се радвам
на усмивката мила. 

А щом ми е тежко
трапчинките ми намигат. 
"Я по полека "- ми казват 
 и на мен това ми стига.